Европа се нуждае от повече Европа
16 април 2009
През 1946 година, сред развалините, в които е Европа след Втората световна война, Уинстън Чърчил мечтае: "Ако Европа би била обединена, тогава не би имало граници за щастието, благосъстоянието и славата на 400-милионното нейно население."
Крах на капитализма?
Днес обаче ни заплашва точно обратното: ако Европа се прекърши заради глобалната криза, тогава няма да има граници за нещастието, бедността и срама за нейните политици и близо 500-те милиона нейно население.
Дали след 1989 днес, през 2009, не изживяваме втора световна революция? Преди 20 години напълно неочаквано падна Берлинската стена, след това се разпадна и Съветският съюз, а накрая и двуполюсния световен политически ред на Студената война.
През настоящата юбилейна година сме заплашени от краха на капитализма, който тогава постигна пълна победа. Можем спокойно да запитаме: къде остана визията на Уинстън Чърчил?
Кризата, в която понастоящем се намира Европа, поставя един важен въпрос и той е за какво изобщо ни е нужен ЕС? Има ли поне едно смислено обяснение за необходимостта от тази общност? Или именно чрез финансовата криза си проличава необходимостта от структура тип ЕС? Всъщност е точно така: ако ЕС не съществуваше, то той би трябвало да бъде изобретен, измислен именно сега.
Изолацията не води до нищо добро
В началото на 21 век Общността не заплашва суверенитета на отделните държави, а точно обратното - прави го възможен. В настоящата световна ситуация изолираните държави не могат да преживеят, нито да останат суверенни, а гражданите им да живеят в благосъстояние. Заплахата на отделните държави не идва отвън, от други държави, още по-малко от ЕС, а от самите тях, от собственото им безотговорно отношение към ЕС. Защото ако отделните страни бягат от отговорността, от това страдат всички, цялата общност.
Европа не се нуждае от по-малко Европа, а от повече. Тъкмо световната криза показва, че валутният съюз е невъзможен без целта политически съюз. И въпреки това досега няма обща финансова политика, обща данъчна, индустриална или социална политика. А само една обновена Европа може да се справи с глобалната криза и да намери своето подходящо място на световната сцена.