Европа си купува чиста съвест от диктатори

Има забележителна пропаст между думи и дела, когато става дума за европейската бежанска политика. Официален Брюксел не се уморява да поучава чужди правителства за човешките права и принципите на правовата държава. В отношението си към бежанците обаче Общността никак не подбира средствата.

В последно време неприятните новини идеха от Гърция, преди това - от Испания и Малта, които се чувстват изоставени сами да се справят с притока на нелегални имигранти от Африка. Германският министър на вътрешните работи признава, че темата за солидарността към държавите в Южна Европа, които носят най-голямото бреме, е една от най-деликатните.

Настървена битка срещу нежеланите

Натоварването на тези държави в покрайнините на Европа е системно обусловено, защото те са задължени да приемат онези бежанци, които са влезли в ЕС на тяхна територия. Страни като Германия са доволни от подобно правило, защото то държи бежанците на разстояние от тях, а повечето южняци в общността вече са привикнали с грозните картини на прогонване на нелегални мигранти от служителите на европейската агенция за защита на границите ФРОНТЕКС.

Тя прихваща бежанците и ги възпрепятства изобщо да се доберат до европейска земя. Нещо повече. Още преди около 2 години ЕС започна да обсъжда с Либия ново рамково споразумение. На практика това са почти тайни преговори, от които само единични детайли излизат на бял свят. В средите на Европарламента се опасяват, че задачата, поставена на Либия, е чужденците на всяка цена да бъдат спирани. Депутатката от партията на зелените Франциска Бранднер казва:

"Нашето опасение е, че ЕС е намерил идеалният начин да се отърве от бежанците, като в замяна на това Кадафи ще получи малко по-големи отстъпки в сферата на икономическата интеграция с ЕС и визови облекчения за своите хора."

Флирт с диктатори за милиарди

Италианското правителство на Берлускони беше първото, което открито взе да флиртува с Великия революционен лидер в Триполи. Сделката беше "бежанци срещу евро-милиарди". Върховният комисар на ООН за бежанците Антонио Гутериш беше ужасен и открито изрази съмненията си, че Либия притежава способността да осигури защита на кандидатите за политическо убежище. Междувременно либийският диктатор изпъди от страната Върховния Комисариат на ООН за бежанците.

Никой няма представа, какво се случва с пропъдените от Либия бежанци от други африкански държави. През тази есен Брюксел обеща на диктатора в Триполи 50 млн. евро - пари, които би трябвало да отидат за подобряването на ситуацията на бежанците. Само че кой ли ще контролира това, след като Комисариатът на ООН за бежанците вече не е в страната? Критици казват, че европейците си купуват чиста съвест. Бежанците така или иначе са вън от играта.

Автор: П. Хайлбрунер, Б. Узунова/Редактор: М. Илчева