Европа 2008: между Косово и екологията
3 януари 2008
През отишлата си година ЕС успя да преодолее вътрешната криза с подписването на договора за реформата. Унгария отиде една стъпка още по-напред, като през декември вече ратифицира договора. Словения, която от началото на годината има председателството на ЕС, иска да последва унгарците. Външният министър Димитри Рупел заяви:
"За съжаление Словения не може да ратифицира и за другите. Но би било добре, ако договорът за реформата бъде ратифициран колкото се може по-скоро от всички страни-членки."
След проблемите, предизвикани от предвидения първоначално като конституция договор за реформите, ратификацията му би могла да се окаже лесна работа. Както изглежда на този етап референдум по въпроса ще се проведе само в Ирландия. Различни организации от европейски страни мобилизират вече хората си, за да създават настроение против договора в Ирландия.
Атмосферата в общността ще бъде подложена и на други изпитания. Ако вероятно през февруари Косово се откъсне от Сърбия, ще се наложи влизането в действие на кризисната дипломация на ЕС. Вече е уговорено Брюксел да изпрати в Косово мисия от 2000 полицаи и правосъдни специалисти. Словения и други страни от ЕС, включително Германия, ще признаят вероятно без бавене новата мини-държава; други като Румъния или Кипър все още се колебаят. В края на януари външните министри ще съгласуват план за действие, иницииращ косовската мисия.
Спорен е въпросът дали това е възможно и без мандат от ООН. Русия - една държава с право на вето - е категорично против независимост за Косово без съгласието на Белград. Затова словенският външен министър Рупел не без основание предупреждава за опасността от разцепление в ЕС:
"Ще положим всички усилия, за да стигнем до единодушно решение. Не знам обаче дали всички ще успеем да се обединим около една позиция. Във всеки случай, това е нашата амбиция."
В навечерието на тази среща в Брюксел се очертава и друг остър проблем: Европейската комисия възнамерява да излезе с предложение за национални квоти в борбата за съхранение на климата. Политическите цели са ясни - 20 процента по-малко въглероден двуокис до 2020. Кой какво трябва да направи обаче за постигането на тази цел? Тук именно започват споровете и тук именно смята да се намеси ЕК.