Европредседателството: послушна София, бежанци и роми

Към България ЕС не се отнася така строго, както към Полша и Унгария – това е един от най-честите изводи в публикации за предстоящото българско европредседателство. Други общи теми са бежанците и малцинствата в България. От няколко статии в немскоезични медии подбрахме коментарни пасажи.

Във виенския „Дер Щандард" добрият познавач на България Маркус Бернат между другото пише:

Без собствена позиция

„Картината е сложна. След цели 11 години наблюдение и проверка (тоест, откакто членува в ЕС), България така и не успява да изпълни европейските стандарти за независимост на съдебната система и за борба срещу корупцията и организираната престъпност. През повече от половината от този период управлява сегашният премиер Бойко Борисов, чиято партия принадлежи към Европейската народна партия (ЕНП). Борисов е много удобен за германската канцлерка, а оттук – и за Европейската комисия, обяснява 43-годишният Христо Иванов, който навремето беше министър на правосъдието от квотата на Реформаторския блок, коалиционен партньор на Борисов в периода 2014-2016 година. Борисов, якият и отворен българин, не нарушава правилата и на пръв поглед няма собствено мнение. А това особено се цени във времената на Брекзит, Виктор Орбан и Ярослав Качински. „Когато в Брюксел са обсъжда определена тема и германците имат ясна позиция, тогава ние гласуваме с германците", казва Иванов. „А иначе – както препоръча Комисията. Няма собствена българска позиция."

За Ангела Меркел това е удобно. По този начин обаче както Берлин, така и Брюксел носят част от отговорността за оцеляването на корупцията и мафията в България, оплаква се Иванов: „Те си затварят очите за тези явления". Към това се добавя и съвсем оскъдната информация за България в германските медии – за разлика от публикациите за Полша или за Унгария, казва Иванов: В Берлин България изобщо не съществува като политическа тема", четем още в статията на Маркус Бернат. 

В края ѝ авторът пише: „Бойко Борисов вече управлява не с Реформаторите, които пропаднаха на парламентарните избори през пролетта, а с дясно ориентираните националисти. Те са дружески настроени към Русия – също както социалистите и бизнесменската партия на турското малцинство. Търпимостта, която Германия и ЕС практикуват по отношение на България, всъщност подсилва и проруските тенденции в политиката и в икономиката, казва Иванов. България не бива да се превръща в Троянски кон на руснаците в Европа, често повтаряше предишният президент Росен Плевнелиев. Но това вече отдавна е факт, казва Христо Иванов. „Всяка поверителна информация, която пристига в София, само след три часа се оказва на писалището на Путин."

Ограничителна бежанска политика

На сегашния коалиционен партньор на ГЕРБ, „Обединените патриоти" специално внимание отделя и друг компетентен експерт по българската тема – германският политолог Михаел Хайн. В лявото издание „Джангъл Уърлд" той пише:

„Българското европредседателство  ще се съсредоточи най-вече върху ограничителната бежанска политика, по-силната охрана на външните граници на ЕС и ефикасното направляване на бежанските потоци. Тези цели произтичат не само от географското положение на България, която се намира на един от най-важните бежански маршрути. Те най-вече отразяват враждебната политика към бежанците, която правителството следва вече от години."

Авторът припомня, че важна роля в тази политика играят и „Обединените патриоти". За техните лидери той между другото отбелязва: „Симеонов често привлича вниманието с расистки изказвания и с провокации, особено срещу ромите. (…) Министърът на отбраната Каракачанов в миналото многократно се изявяваше като националист и противник на НАТО. Той освен това се застъпва за „ново обединяване" на България с Република Македония, защото – подобно на много други български националисти – смята славянското население в Македония за част от българската нация. (…) Както Симеонов, така и Каракачанов се застъпват за още по-строга политика срещу бежанците. (…) Заради влошеното положение на малцинствата и бежанците, кандидатите за политическо убежище избягват България."

В края на статията си и Михаел Хайн обръща внимание на благоразположението, на което България се радва в Брюксел: „За разлика от отношението към Полша и Унгария, ЕС мълчи по въпроса за все по-национализиращата се българска политика. Очевидно е достатъчно, че Борисов и министрите от неговата партия ще се погрижат за безпроблемно и безскандално протичане на европредседателството."

"Не виждам - не чувам - не говоря"

Католическата осведомителна агенция КНА обръща специално внимание на българските роми, които – според автора на един репортаж от София – може би дори завиждат на бежанците. В репортажа думата взимат младата българска ромка Наташа, майка на пет деца от квартал „Надежда", и германският йезуит Маркус Инама който цитира мнението, че българските роми понякога живеят по-зле от бедните индийци в Делхи или Мумбай. Ето няколко пасажа и от тази статия:

„България още дълго и интензивно ще трябва да се занимава с около десетте процента роми в страната, макар че в момента за това се говори единствено под сурдинка. Експертите очакват, че само след няколко години 50 процента от всички млади българи ще бъдат от ромски произход. Първо, защото те раждат повече деца; и второ, защото много млади и по-добре образовани българи напускат родината си с надеждата да намерят щастието си другаде. (…)

А какво прави политиката? На една среща в Социалното министерство край масата са се разположили цели седмина „експерти". Всички говорят уклончиво, заобикалят темата и избягват ясните отговори, когато става дума за недоимъка на ромите и за възможностите да им се помогне. „Типично е", казва отец Маркус, „защото всеки политик, който би защитил ромите, на следващите избори веднага ще получи по-малко гласове."

Страничните ефекти на тази политика „Не виждам – не чувам – не говоря" са опустошителни, смятат политическите наблюдатели. Защото вместо да се подхванат истинските проблеми, непрекъснато се търсят все нови и нови изкупителни жертви, както показва и реакцията на Наташа: „Дано бежанците скоро се махнат. Носят само болести и допълнително влошават нашето положение."

Според отец Маркус обаче, „в страната почти няма бежанци, а пък малцината, които са тук, искат да се махнат от България колкото е възможно по-бързо." Но когато си принуден да ходиш до външна тоалетна с клекало или пък не можеш да си позволиш спешна операция, тогава можеш и да станеш „завистлив заради бежанските приюти с тоалетни и с медицинско обслужване", обяснява социалната работничка Гюрова.

Естествено, има надежда и за положителен ефект от предстоящата половин година, когато България ще е на показ в Европа. За мнозина обаче надделява скептицизмът – заради бедността, заради напускащите и заради все по-ширещата се корупция."