Еврото: затишие пред още по-страшна буря

Това твърди коментаторът на сп. "Шпигел" Волфганг Мюнхау. Ето тезата му:

Как точно ще настъпи краят на еврото е трудно да се предскаже, но това изглежда все по-вероятно. Никой европейски политик, който носи правителствена отговорност, не желае срива на еврото. Не го желаят и банките, нито пък индустрията. Не би трябвало да го искат и гражданите, тъй като не се знае какво може да последва.

Как да се случи невероятното?

Въпреки това би било голяма грешка да се вярва, че тази обща заинтересованост е достатъчна за спасяването на еврото. Националните интереси продължават да стоят над всичко. А конфликтен потенциал има в изобилие.

Миналата седмица еврокризата бе изтласкана временно на заден план от стария конфликт между Великобритания и останалия ЕС, след което нещата се усложниха още повече. Източно- и средноевропейските страни са готови да подпишат споразумението, но само при определени условия. Тъй че пак се оказваме на кръстопътя на европейските конфликти - Север срещу Юг, Изток срещу Запад, британците срещу всички останали. Този път война няма да има и това е добре; в наше време бойното поле на европейските стълкновения е икономическата сфера.

За да се избегне катастрофата, би трябвало в най-кратък срок да се случат доста нереалистични неща. Германската канцлерка Меркел би трябвало да се откаже от всичко, което е обещала досега. Би трябвало да отпадне участието на частния сектор в Гърция. ЕЦБ би трябвало да се превърне в купувач от последна инстанция. Ще е необходим банков лиценз за стабилизационния механизъм. Ще ни трябва и един истински финансов съюз, като капак на всичко - с еврооблигации.

Скелетът на еврото

Само че е наивно да се иска всичко това. Предвид политическото положение в страните-членки на ЕС и досегашния опит всички тези искания са нереалистични. С други думи, ние вече сме достигнали точката, където онова, което е необходимо за преодоляване на кризата, далеч не се покрива с политически и финансово възможното. От тази констелация възниква заплаха за еврото, въпреки че всички искат спасението му.

Могат да минат месеци и дори години, докато се стигне до взрива. Възможно е скелетът на общата валута да оцелее под някаква форма. Тук навлизаме в областта на неподдаващите се на прогнозиране вероятности. Но ако, да кажем, в Гърция или Португалия се случи някакво, не дори драматично събитие, което днес е трудно предвидимо, нещата могат да се развият много бързо.