Евро, евро - о, години на пот и позор!

Преди близо две години, през есента на 2009-та, гръцкото правителство е принудено да коригира данните за държавния си дълг. Изведнъж се оказва, че задлъжнялостта на Гърция не е 6, а цели 15 процента от брутния вътрешен продукт. И това при положение, че според Пакта за стабилност в еврозоната съотношението трябва да е само 3 процента.

В началото бе Атина...

Мнозина започват да се питат: в състояние ли е Гърция изобщо да намали планината от дългове? Съмненията стават все по-големи, а кризата във валутния съюз завладява всекидневието на европейските политици. През пролетта на 2010 година в международните финансовите кръгове се развихря надпревара за най-черната прогноза по повод на еврото. Общата европейска валута губи една пета от стойността си.

През май 2010 година ситуацията се изостря толкова силно, че се стига до поредица от европейски срещи на върха. Тогава френският президент Никола Саркози заявява: "Това е нападение срещу целия валутен съюз, не само срещу Гърция. Затова приехме план, който отговаря на днешната, а не на вчерашната ситуация."

Извънредната среща на държавните и правителствени ръководители от ЕС през май 2010 година решава, че не само Гърция трябва да бъде спасена с пакет от помощни мерки в размер на 110 милиарда евро. Цялата еврозона има нужда от защитен чадър - 500 милиарда евро са отделени за тази цел. Към тях се прибавят и 250 милиарда евро от МВФ - или общо 750 милиарда евро. Главоломна сума, която никой досега дори не е сънувал.

В същото време Европейската централна банка започва да купува гръцки държавни облигации. Така през лятото на 2010 година еврото получава глътка въздух и започва да се стабилизира. Еврокризата изчезва седмици наред от вестникарските заглавия.

Де да бяха само гърците...

Зад кулисите обаче започват сериозни препирни за промяна на Пакта за стабилност. Целта е в еврозоната да настъпи наистина трайна стабилност. През есента на 2010 година, след разходка в Нормандия с френския президент, германската канцлерка Ангела Меркел се отказва от искането си за автоматично налагане на санкции спрямо "грешниците". Затова пък, настоява тя, в преодоляването на кризата трябва да бъдат включени и онези, които частично са я предизвикали - банките.

Докато се майстори новият вариант на Пакта за стабилност, в еврозоната избухва поредният пожар. И ирландците са изправени пред банкрут и трябва да бъдат подслонени под спасителния за еврото чадър. Този път са заделени 85 милиарда евро - все пак по-малко, отколкото за Гърция. Едва погасили пожара в Ирландия, европейските държавни и правителствени ръководители трябва да обърнат поглед към Португалия. Слуховете за лошото й финансово състояние стават все по-конкретни. И Португалия е приета под финансовия европейски чадър, получавайки помощ от 80 милиарда евро.

Италия и Испания също се клатушкат

Гърция пламва отново - първите мерки за погасяване на пожара, избухнал преди почти две години, се оказват недостатъчни. Междувременно се появява идеята за постоянен спасителен фонд. По време на срещата на върха в Брюксел, в края на юли тази година Гърция получава нов пакет от помощи - над 100 милиарда евро. Сключеното на 21 юли в Брюксел споразумение за спасяване на тази страна и оцеляването на общата европейска валута съдържа редица мерки за облекчаване на дълга на Атина и нови инструменти за Спасителния фонд на европейския валутен съюз.

Дали това ще се окаже достатъчно? Истината е, че Италия и Испания също се клатушкат, но все още успяват да се задържат на крака. А финансовите пазари продължават да реагират нервно. През последните седмици на борсата еврото претърпя отчасти драматични загуби.

Автор: К. Ринекер, М. Липчева / Редактор: Б. Рачева