Една забележителна реч

Така не говори един губещ. Така говорят само победителите! "Забрави републиканците! Не им прави отстъпки! И те не са ти дали нищо даром!" - почти заклинателно звучаха призивите на белязаните от много изборни поражения демократи към техния президент. Катастрофалното поражение на междинните избори и фактът, че за първи път се изправя пред изцяло доминиран от републиканците Конгрес, изглежда не смутиха ни най-малко американския президент. Пред Конгреса се изказа един изпълнен със сила, самочувствие и решителност Барак Обама. Последното нещо, с което той имаше намерение да се съобразява, явно, бяха републиканците.

Почти с наслада той ги заплаши с президентско вето по най-различни въпроси: за здравната реформа или по повод исканията за нови санкции срещу Иран. Посланието на Обама бе ясно и еднозначно: Америка е преодоляла кризата и отново върви нагоре. Икономиката расте с рекодно темпо, безработицата намалява, курсовета на акциите на Уол Стрийт се покачват, а цените на петрола са рекордно ниски. Което означава, че е време и широките маси да усетят нещо от тези положителни развития. От тях на първо време обаче печели и самият президент. Обама внезапно повиши своята популярност. Добрите новини силно повдигнаха рейтинга му.

С поглед към следващите президентски избори

Барак Обама задоволи своето его, прокарвайки онзи дневен ред, който си беше определил. Може да се каже, че става дума за лявопопулисткия дневен ред на собствената му партия: повече облаги за средното съсловие и по-малко за богатите. Без значение дали става дума за данъци, образование или социални услуги: Обама е убеден, че в обществото има нужда от преразпределение: от най-богатите - към средните и бедните. А това е тема, по която Обама плува изцяло в свои води.

В речта му се усещаше дори нещо като вътрешно освобождаване - защото този президент няма какво повече да губи, особено след грандиозния провал на междинните избори. Неговата партия обаче има възможност да се пребори за нещо много важно - за президентския пост през 2016 година. Тогава Обама няма право да се кандидатира повече. Но той иска неговият наследник ( или може би наследничка? ) да е демократ, който да надгражда политическото му наследство.

В речта си Обама стори всичко, за да подготви почвата за победа на неговата партия на изборите през 2016 година. Той използва речта са като трамплин в предизборната борба, която започва още отсега. Острието на тази нова стратегия очевидно ще е новата данъчна инициатива на президента: по-високите данъци върху капиталовите печалби и наследствата ще засегнат най-вече традиционната клиентела на републиканците.

Данъчните облекчения за средното съсловие и социалните облаги под формата на семейни надбавки ще зарадват средната класа и нископлатените слоеве от населението, които по традиция дават гласа си за демократите. Почти никой не очаква, че нещо от тези предложения ще бъде осъществено в оставащия период от мандата на Обама. Републиканците вече изразиха съпротивата си срещу обявените намерения. Но предложенията на Обама вече са тема от предизборната борба, а на републиканците ще им се наложи да обясняват, защо са против данъчните облекчения.

Обама е в отлична форма

С президентските си укази от изминалите седмици, Барак Обама явно принуди републиканците да преминат в отбрана. Онова, което той задвижи в сферата на миграционната политика, политиката по опазването на климата и особено историческото сближаване с Куба, далеч надхвърля значението на пакета с данъчни облекчения и социални облаги за средното съсловие. Само че и трите неща не са така ефектни, че да му носят точки в предизборната борба. Същото се отнася и до инициативите на Обама за сигурността и свободния достъп до интернет, както и до Тихоокеанското споразумение за свободна търговия.

В речта си, президентът този път демонстрира сила дори там, където винаги преди е показвал слабости. А именно във външната политика. Той свърза своята пледоария за продължаване на борбата срещу ислямисткия терор с изразяването на солидарност с Франция и всички държави, засегнати от терористични нападения. В речта му нямаше и следа от предишните колебания по отношение на Сирия или на руския президент Путин. Обама, който бе в отлична форма, успя да представи дори тези колебания като победа на внимателната дипломация.

Президентът явно е готов за борба, а оставащото време до края на мандата му може да се окаже доста интересно. Всички негови съюзници и противници очевидно ще си имат работа с един президент, решен да остане верен на своите външнополитически приоритети.