Германско-гръцкият спор - случай за психиатрията

Гръцкият премиер Ципрас иска да убеди европейците, че страната му заслужава повече подкрепа. Не се знае обаче дали срещата на върха в Брюксел изобщо ще го изслуша. В Брюксел вече са изнервени до краен предел, разказва един инсайдер. Той обяснява, че финансовият мениджмънт на гръцкото правителство бил несериозен, пълен с технически грешки, а комуникацията - направо катастрофална. На масата за преговори се договаряме едно, но още в първото интервю, дадено от гръцки министър, договорките отиват на боклука, недоволстват представители на ЕС.

Но и колективният гръцки организъм се чувства тъй, сякаш европейците го изтезават. И особено германците. Най-вече финансовият министър Янис Варуфакис изобщо не цепи басма на европлановете за гръцкия дългов проблем и непрекъснато привлича вниманието на медиите с всевъзможни словесни предизвикателства. Преди време например нарече европейския план за Гърция "фискален уотърбординг" - по аналогия с изтезанието, прилагано от американската армия в затвора Абу Гариб.

Отношенията между Атина и Берлин достигнаха точката на замръзване. Гръцкият вестник „Вима” го нарече тези дни „Битката за Берлин”, а Панос Каменос, министърът на отбраната в коалиционното правителство, направо обвини германския финансов министър Волфганг Шойбле, че води „психологическа война”, за да съсипе двустранните отношения. Германският вицеканцлер Зигмар Габриел, който също е известен с политическата си откровеност, защити своя колега Шойбле и каза пред „Билдцайтунг”, че така повече не може. Габриел и Шойбле са от различни партии, но независимо от това вицеканцлерът не скри възмущението си от начина, по който гръцки министри атакуват германския ковчежник.

Един неприличен жест

А от няколко дни на дневен ред е и… средният пръст на Варуфакис. В едно телевизионно шоу милиони германци видяха клипче с реч на Варуфакис от 2013 година. Тогава, още в качеството си на професор по икономика, Варуфакис говори в Загреб за еврокризата и препоръчва на Гърция да се признае неплатежоспособност, но въпреки това страната да остане в еврозоната. И в един момент показва среден пръст с думите: „…По този начин ще покажем пръст на Германия и ще ѝ препоръчаме оттук нататък сама да решава проблема.”

Двете главни действащи лица в гръцко-германската свада са финансовите министри на двете страни. Техният публичен сблъсък по нещо напомня на конфликта между баща и син. От едната страна е по-младият Варуфакис: спортен тип със слабост към лайфстайла и марксистки възгледи, човек от академичния свят, човек на теорията. Главният му опонент на европейската финансова сцена сякаш е неговата пълна противоположност и то във всяко отношение. Волфганг Шойбле вече пето десетилетие е депутат от германския парламент. Той има огромен политически опит и умее да постига компромиси.

Като консерватор Шойбле поставя пестеливостта на първо място и гледа с подозрение към всякакво раздаване на държавна милостиня. И докато Гърция е изправена на ръба на държавния фалит, Германия за пръв път от десетилетия насам през миналата година прие балансиран държавен бюджет – благодарение именно на Шойбле. Варуфакис, който ходи на работа в министерството с мотоциклет и никога не се появява с вратовръзка, прилича малко на поп-звезда. Докато Шойбле изглежда като типичен „слуга на държавата” с протестантски възгледи и пестеливост. Към това трябва да добавим и още един важен факт: за германския министър стабилността на еврото е свещена, защото особено от берлинска гледна точка общата валута е ключов политически фактор.

Историческа вина и стари дългове

В политически фактор постепенно се превръща и наново разгорялата се дискусия за репарациите от времето на Втората световна война. Документите от годините, когато германските окупатори контролират гръцката икономика, пораждат както юридически въпроси, така и много психологическо напрежение.

Официалната германска позиция гласи, че този казус отдавна е приключен, но в Гърция мнозина отвръщат: „Не ви ли е срам?” Нещо повече, и в Германия неколцина историци и политици проявяват разбиране към исканията за допълнителни репарации - 70 години след края на войната. Аргументът на германското правителство, че Гърция вади темата на дневен ред, само защото спешно ѝ трябват пари, не е валиден, твърдят тези критици. Понеже още през 1995 година Атина съобщила на германското външно министерство, че не се е отказала от претенциите си за още репарации.

Словесните сблъсъци между Берлин и Атина вече вредят на целия ЕС, за което намекна президентът на Евросъюза Доналд Туск. Пред вестник "Зюддойче Цайтунг" той говори за „идиотски сценарий” и предупреждава държавите от еврогрупата за опасността Гърция по глупава случайност да бъде изхвърлена от общата валута. С поглед назад към двете ужасяващи войни през 20-ти век Туск припомня, че в европейската история има повече от достатъчно недоразумения, глупави случайности и злощастно протекли телефонни разговори.