Един порнофил губи своя ореол

Въздигането на преследвания маркиз от затвора и лудницата до пътеводна звезда на късния 20-ти век спада към куриозните глави на духовната история. Поетите и писателите на 19-ти век, включително Бодлер и Флобер, четат аристократа-еротоман с огромен интерес, но тайно. Хвърлянето на Сад в затвора е последвано от цензурирането на произведенията му. През 1909 година Аполинер публикува антология с откъси от книгите на "най-свободния дух на всички времена", ценен по-късно и от сюрреалистите.

Закъсняла известност

Сад стига до книжарниците едва след Втората световна война: през 1947 година издателят Жан-Жак Повер публикува "Историята на Жюлиет", вследствие на което бива осъден и изгубва гражданските си права. Десет години продължава борбата му с правосъдието. Жорж Батай, Жан Кокто и други именити интелектуалци се застъпват за него и през 1958 година той е оправдан. Повер е автор на тритомната биография на Сад, която излезе през 80-те години. В края на миналия век порочният маркиз бе коронясан като класик с включването на произведенията му в "Плеяда", най-престижната френска поредица.

Сад е емблематична фигура за почти всички авангарди след войната. Той присъства в "Диалектика на просвещението", легендарния труд на Адорно и Хоркхаймер. На него се позовават Морис Бланшо и Ролан Барт. Кръгът Тел Кел - в който влиза и Юлия Кръстева - почита Сад като светец на литературата. Нейният мъж Филип Солер променя многократно своите теории и идеологии - Сад си остава непоклатима отправна точка.

Той играе важна роля и при Фуко. Доказано е влиянието му върху киното и театъра, от Пазолини до Питър Брук. Увлечението по Сад е един от лайтмотивите на епохата, в която всичко бе направено "наново", и чиито ключови понятия са подривност и трансгресивност. С тяхна помощ бе облагороден и порочният маркиз: нищо друго не освобождава човека така, както онова, което е било забранено.

Разомагьосването на Сад

Само че този похват се изхаби и банализирането на Сад изглежда неудържимо. През тези дни той присъства дори във фестивалната култура и в афиша на летния театър във Франция. Списание "Поан" му посвети своята корица и дълъг текст, твърдейки, че "изобретателят на садизма" все още упражнявал въздействие върху големите умове.

Равнопоставянето между философ и порнограф обаче се руши. Тъкмо радикалният хедонист Мишел Онфре зове за ревизия. "Сад не е първият философ на модерността, а последният философ на феодализма." Онфре хвали Хана Арендт и Албер Камю, които не се поддали на неговия култ. Какво можел да намери изследователят на тоталитаризма в "120-те дни на Содом": "В тази книга хора биват бръснати, омърсявани, унизявани, татуират им номера върху кожата и ги убиват за развлечение - на какво ни напомня това?" Онфре нарича "похвални писания" книгите за Сад, "който е бил просто един сексуален престъпник".