Един разединен ЕС
"Кризите, с които си имаме работа сега, ще продължат да ни занивамат, но към тях ще се добавят и нови" - такава прогноза за 2016 година направи президентът на Европейската комисия. Жан-Клод Юнкер е стар боец на европейската политическа сцена и няма никаква нужда да се залъгва - себе си или колегите си.
Героите са уморени
Това беше дванайсетата за тази година среща на върха и европейските лидери изглежда са поуморени. Възможно е да имат нужда спешно да си починат един от друг. Трябва да е много натоварващо и деморализиращо да слушаш едни и същи аргументи и в същото време да виждаш, че нещата не се помръдват наникъде.
Така прочитът на решенията от тези срещи изглежда като лош атестат, който европейците сами са си написали: можехме да свършим поне онези неща, за които имаме решения, гласи оценката. Ако например ЕС беше изпълнил всички свои решения около сегашната криза с бежанците - за регистрацията, преразпределението на бежанците и защитата на границите - тогава щяхме да гледаме малко по-оптимистично към следващата година. Вместо това обаче сега ще трябва да разчитаме на това, което германската канцлерка нарича "експоненциална крива". Въобще, в трудни моменти Меркел често търси опора в предишната си професия на физик.
Машината на ЕС се задъхва
Терористични атентати, тревожният възход на "Ислямска държава", драмата в Сирия, гръцката дългова криза, повече от един милион бежанци в Европа, отровени отношения с Русия - тези проблеми маркираха отминаващата година. И много от страните-членки на ЕС отговориха на всички тези предизвикателства с връщане към националната държава, барикадираха се в собствените си вътрешни дворове. Така постъпиха Унгария, Полша и Дания. Техните правителства затвориха очите си за реалностите и се надяват сегашните кризи да ги отминат, докато те развяват гордо националните си знамена. Всеки, който постъпва по този начин, има спешна нужда да порасне.
Същите тези правителствени шефове пречат на консенсуса и блокират процеса на вземане на решения вътре в общността. Механизмът, който помогна на ЕС да се справи с еврокризата, както и с много други сложни за разрешаване проблеми преди това, сега е деактивиран. Единственото решение изглежда е това, което вършат Ангела Меркел и съюзниците ѝ в бежанската криза: да се правят коалиции по отделни теми и да се напредва стъпка по стъпка, като се създават по-малки групи. ЕС страда в момента от дефицит на скорост и гъвкавост при вземането и изпълнението на решенията. Така например решение за новата гранична служба ще има чак идното лято, когато Европа ще се задъхва от очакваната нова бежанска вълна.
Британският референдум като бомба
И сякаш не са достатъчни само тези проблеми, та британският премиер Дейвид Камерън реши да спретне театъра с референдума "за" или "против" оставането на Великобритания в ЕС. Това ще коства на ЕС ненужни сили и време за намирането на изход от ситуацията, който Камерън ще представи у дома като победа над Европа. "Трябва да му помогнем да слезе от коня", въздъхна примирено германски дипломат в Брюксел. Но залогът с британския референдум е много голям: ако той се провали, това не само може да вкара страната в изолация, но може и да взриви Обединеното кралство, защото една Шотландия, например, не желае да напуска ЕС. За съжаление е твърде късно да се молим за това британците да се вразумят.
Някои от предизвикателствата на 2016-тя се знаят още отсега: "Ислямска държава", възможни нови терористични атентати, войните и кризата в Средния Изток, Путин и неговото имперско поведение. Към тях трябва да прибавим и проблеми, които още не познаваме. Със сигурност на европейските лидери ще им се наложи през следващата година да мобилизират и последните запаси от европейска солидарност, за да държат общността цяла. Никак няма да ни става по-лесно, за съжаление. Може би германската канцлерка е права да говори за експоненциални криви.