Един слаб президент захвърли задълженията си...

Вестник "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" /ФАЦ/ отбелязва, че нито един федерален президент до момента не се е отказвал от поста си само заради критиките на журналисти и депутати от задните редици, предизвикани от едно негово изказване, което по същество е било вярно, но изразено по двусмислен начин. След посещението си в Афганистан Кьолер бе заявил, че Германия трябва да защитава своите интереси, към които спадат свободната търговия и стабилността в света, в случай на нужда дори и с военни средства. Точно това е вписано и във все още валидната "Бяла книга" от 2006 година, в която федералното правителство за пръв път дефинира националните интереси на Германия, както и средствата за тяхното реализиране.

Смесица от самосъжаление и ярост

Да се обвинява тъкмо Кьолер, който отдавна беше заявил привързаността си към Третия свят, че иска да води "икономически войни", и да се виждат в изявлението му белези за някакъв нов империализъм, беше просто смехотворно. Реакцията на Кьолер обаче на това да се прави държавна афера във времена, които и без друго са кризисни, повдига въпроса как той разбира държавно-политическата си отговорност, пише ФАЦ.

Списание "Шпигел" пък смята, че Кьолер е демонстрирал недостиг на политически стил с оставката си. Постът и Хорст Кьолер не си прилягаха взаимно. Те не бяха създадени един за друг. Той беше осъзнал това още доста преди вчерашния ден. Затова беше нещастен президент, затова и критиките по повод неговите изявления от Афганистан предизвикаха у него тази реакция, четем в "Шпигел". Начинът на подаването на оставката, тази поза на обида и смесица от самосъжаление и ярост спрямо останалите потвърждава диагнозата. Един федерален президент не може да подаде оставка, само защото е станал обект на критики в рамките на обичайния демократичен дебат. Това е свръхреакция, която не подобава на поста, пише "Шпигел".

Обиденият държавен глава

Подобна е позицията на "Зюддойче Цайтунг". Там четем: Никой досега не беше нанасял по-големи вреди на имиджа на президентската институция. Кьолер захвърли задълженията си от обида. Но историята на Федералната република е силно белязана от твърди, понякога дори обиждащи дебати за военните и техните акции.

Хелмут Шмит и Хелмут Кол например бяха наричани, включително от собствените си партии, военолюбци. Йошка Фишер беше атакуван и физически заради поведението му по повод войната в Косово. Всички те издържаха на тези критики, повече или по-малко стоически. Устойчивостта и готовността за участие в дебат са основни демократически добродетели, пише Зюддойче Цайтунг.

"Файненшъл Таймс Германия" нарича Кьолер политически слаб президент, който е бил популярен сред населението, но така и не е предложил експертното си икономическо познание и опит тъкмо във времената на финансова криза. По повод ситуацията в Гърция единственото, което Кьолер успя да каже, беше равнозначно на безпомощен апел да се помага, пише изданието.

Обобщение по публикации в медиите, Бистра Узунова, Мария Илчева