Езикът на сорбите

Всяка събота в сорбското село Кроствиц се срещат трийсетина младежи на танци. Те обаче не танцуват хип-хоп или брейк, а народни танци. Дошли са специално заради това от различни околни населени места. Танцовият ансамбъл "Вудвор" излиза на сцена по 40-50 пъти годишно, към това се добавят и турнета из Полша, Чехия и Румъния. Съставът изучава старинни традиционни танци на сорбите, които са предавани от поколение на поколение. За младите хора това е нещо като връщане към корените, както се изразява 24-годишният Тобиас Домш: "С тези танци съм израснал и се гордея, че мога да говоря сорбски език."

Сорбският е славянски език, който се говори в наши дни от около 60 000 души. Те се опитват да запазят културната си идентичност чрез традиционните си носии и обичаи. Т. нар. горнолужишки език се преподава в много начални училища и гимназии и в университетите на Дрезден и Прага.

В Лужишката област (на немски Lausit) има многобройни собрски детски градини, читалища, вестници на сорбски език, радиопредавания, както и сдружението "Домовина". Всички тези културни изяви се финансират с по 15,6 милиона евро годишно от германския държавен бюджет и бюджетите на провинциите Бранденбург и Саксония, където живее въпросното малцинство.

Независимо от финансовата подкрепа, броят на сорбското малцинство постоянно намалява. Мнозина сорби напускат родината си, главно за да търсят работа в други области на Германия, които са по-развити индустриално. Сорбите са признати за малцинство на територията на Германия.