Екзекуторите на днешна България

Коментар на Еми Барух:

За тях бе казано всичко. Те бяха назовани, нарисувани, окарикатурени и презрени. Тяхното политическо високомерие и социална неадекватност при избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС отидоха отвъд допустимата норма на обществено унижение и това никой не е готов да им прости. Говоря за онези политически играчи, които с действията си и с бездействията си изкараха хората на улицата.

Самият Делян Пеевски не е интересен. Заради него обаче политическият “елит” на страната ще остане в историята на съвременна България дамгосан с физиономията му. Да продължиш своята кариера белязан с физиономията на една толкова етически недопустима фигура е предателство към илюзиите и наивитета на хората, останали да живеят в тази страна.

Защо избухнахме чак сега?

Самият Делян Пеевски не е интересен. Защото е резултат, а не първопричина. Като индивид и като обобщен образ на олигархичния модел той стигна дотам, докъдето му позволи обществото. (Същото важи, впрочем, за Цветан Цветанов, Бойко Борисов, Лютви Местан, Сергей Станишев...) Това трябва да бъде отправната точка на анализите за случващото се в България, ако искаме да прекратим възпроизводството на порочната политическа мантра, която се повтаря кажи-речи четвърт век.

Защо ни взривява резултатът, а не първопричината? Това е въпросът. Защо улицата не избухна, когато Бойко Борисов се похвали с цялата присъща му арогантност, че може да разпореди да подслушват когото пожелае? Защо обществото не излезе на протест, когато Сотир Цацаров отказа да се занимава със случая “Мишо Бирата”? И когато малко по-късно се отнесе по същия начин със записа на разговора между Борисов, прокурора Кокинов и бившия министър на земеделието Мирослав Найденов?

Защо не поискахме по адекватен начин отговор от Цацаров за всичко това? И още нещо: на какво разстояние е Цацаров от сегашния политически скандал? И какви зависимости го свързват с Делян Пеевски?

Ако всичко това се случи

Отговорите на всички тези въпроси се отнасят до манталитета и качеството на гражданското общество, което за първи път от години излезе на улицата, за да демонстрира и гнева, и решимостта си; за да изкрещи своя възторг от забравеното чувство да бъдеш общност.

Вече пети ден улицата пише дневния ред на обществото: хората искат нов обществен договор, искат да бъде прекъснат достъпът на задкулисните центрове на власт до публичния ресурс и да бъде преустановена тяхната намеса в държавните дела. Пределно ясно е, че като начало са необходими нови изборни правила и гаранции за почтен и независим съд.

Ако всичко това започне да се случва, може би ще заживеем в свободна държава.

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел