Екзотика от България и от света
10 октомври 2013Екзотиката е неизменна част от АНУГА. Всеки от участниците се стреми да направи впечатление, да привлече вниманието на фирми и посетители, за да пласира успешно продукта си на пазара - като плътно следва тенденциите, които напоследък са повече от очевидни: продуктите да са максимално „био”, да са здравословни и да са максимално „удобни”, т.е. ако може по пътя им от щанда до чинията да не се полагат почти никакви усилия. Затова са разработени специални тостери за кренвирши, полуготови пържени картофи, които стават за секунди в микровълновата, щрудел, който веднага след разопаковането вече е готов за консумация. Индустрията отчита, че съвременният човек отделя все по-малко време за готвене - и реагира съответно.
Това се вижда най-добре в сектора с отличените нововъведения на АНУГА, където безспорен шампион е пицата на клечка - по форма близнак на сладоледа, но с изпитания вкус на италианските майстори. До пицата на клечка са палачинките, които могат да се запекат в тостер и също стават за секунди. Или пък испанските салами „чоризо”, които след едноминутен престой в микровълновата печка придобиват вкуса на току-що минали през скарата.
Оттам нататък настъпва „тежката кавалерия” - продуктите, предназначени за потребители, на които не им е все едно как са произведени храните, които купуват, и какъв е техният произход. Колкото повече „био”, толкова по-добре - и толкова по-голяма гаранция за интерес от страна на публиката. Това показва и тазгодишното издание на АНУГА, в което се откроява и още една тенденция - става дума за продуктите „без”, т.е. тези, които са предназначени за хора с различни непоносимости, например към мляко или глутен.
Българско сирене в Гватемала?
Сред почти седемте хиляди изложители и този път има и български фирми. Впрочем, „български” продукти могат да се открият на най-неочаквани места, като например на един украински щанд, представящ гордо „Болгарский перец” (български пипер). Откъде е? От Китай, отговарят дамите зад щанда и добавят: но е пакетиран в Украйна.
Все пак повечето държави се стремят да привлекат вниманието с характерни национални храни - китайски черни спагети, произведени от съответния цвят ориз, миниатюрни зелени японски праскови, растително олио с Омега 3 от Перу, корейски ястия от водорасли, оцветени във всички цветове на дъгата.
С акцент върху националното е организиран и българският павилион, където на вниманието на посетителите са изложени сирена и луканки, мед и лютеница, компоти и туршии. 37 от участващите фирми са в Кьолн със съдействието на Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия. Останалите двайсетина са предпочели самостоятелното представяне. И едните, и другите споделят предимно задоволство от участието си на АНУГА - заради възможността за контакти, които могат да доведат например до пробив на българското сирене на пазара в Гватемала. Някои участват в изложението за първи път, други не са пропуснали нито едно издание.
Основните въпроси, които задават посетителите, са четири, разказва производителят на млечни продукти Огнян Кондов: дали производството е биологично, дали фирмата разполага с необходимите сертификати, какъв е капацитетът й и какъв - пазарният сегмент. "Когато си държиш на името, те уважават и са готови да платят и по-висока цена", обяснява г-н Кондов на базата на впечатленията си.
Трудности и още нещо
Паралелно на панаира се чуват и други истории - за прекратено сътрудничество с българска фирма, тъй като изнасяното от нея сирене първо било от 100 процента овче мляко, а после започнали да го разреждат с все повече краве, докато се стигнало до пълно разминаване с първоначалните уговорки. Или пък - за почти невъзможния достъп до големите търговски вериги, в които българските стоки биха могли да подбият европейските цени. Не липсва и криминалният момент - още в първата нощ немалка част от изложените на български щанд сирена и месни продукти били просто задигнати.
Що се отнася до българското вино, то трябваше да бъде рекламирано на съвместна пресконференция заедно с двама свои доста по-известни „колеги” - от Гърция и Италия. На присъстващите бе много подробно разяснено какви са достойнствата на българските вина - на теория. На практика обаче се оказа, че могат да бъдат опитани само италианските и гръцките вина, но не и българското - поради физическото му отсъствие. Иначе желанието за пробив на европейския пазар е налице, както заяви представителят на регионалната винарска камара „Тракия” Марк Чеснър.