Елементарно, Уотсън!

28 септември:

Сашо Диков: „Днес във вестниците излиза някаква секретна стратегия, приета от Министерството на здравеопазването, за 20% доплащане от хората, което ми се струва безумие.“

Бойко Борисов: „Аз всеки път съм давал пример - когато отиде човек да му сменят гумите в сервиза, колко пари дава? А когато отидеш да ти сменят апендисита, колко пари даваш? Кое е по-ценно, за да е толкова пъти по-скъпо - да ти оправят двигателя на колата или да ти направят преглед? И ако не се справи Борисова, ще сложа друг, но накрая ще успеем.”

29 септември:

Бойко Борисов: „Не мога да научавам какво смята да прави здравният министър, четейки вестници - тя обявява 20% доплащане за болниците, а аз не знам, ГЕРБ не знае, парламентарната група не знае. Тогава да си ходи!”

Да ядеш жабетата на предишния

Представете си, че имате фирма и сте наели за изпълнителен директор Б.Б. Минава година, през която Б.Б.:

- в продължение на три месеца обяснява, че яде жабетата на предишния изпълнителен директор;

- в продължение на още четири месеца обяснява, че яде жабетата на предишния изпълнителен директор, но ще направи реформата Х;

- в продължение на следващите два месеца обяснява, че няма да направи реформата Х, а реформата Y, понеже му се налага да яде жабетата на предишния изпълнителен директор;

- в продължение на още и още дни, седмици и месеци обяснява, че реформата Y също няма да стане, защото тия жабета на предишния изпълнителен директор просто нямат свършване.

По същество цяла година Б. Б. записва в своето CV поредица от „неосъществени успехи“, както навремето един бивш парламентарен председател евфемистично наричаше провалите, но на всеки ваш опит да му потърсите обяснение отговаря: „Толкова мога! Преуморен съм!“.

Вече би трябвало да сте се усъмнили в компетентността на Б. Б., но въпреки това не го уволнявате. Това му позволява:

- в понеделник да назначи шеф на ключов отдел, когото е срещнал на един разклон съвсем случайно;

- във вторник да заяви смело в очите ви, че е напълно доволен от назначението на шефа на ключовия отдел, когото е срещнал на един разклон;

- в сряда да уволни шефа от разклона, правейки се на изненадан какви ги е вършил шефът от разклона;

- в четвъртък...

Е, не, още ли търпите всичко това?!

А сега неприятната новина: вие наистина сте работодателят на Б. Б. Назначили сте го да управлява фирмата ви, наречена държава, и носите пълната отговорност за това какви решения взима Б. Б. за вашия живот тук и сега...

Да обършеш ръцете си в провинилия се "пешкир"

Впрочем само тези два цитата в началото характеризират вашия изпълнителен директор много точно. На 28 септември, както се разбира, той не просто знае за концепцията на здравния си министър, а дори я защитава с аргумента за „смяната“ на апендисита. „Ако не се справи, ще я сменя“ - продължава, което означава, че на 28 септември той няма намерение да я уволни, както ще направи на 29 септември, т.е. само ден, да не кажем часове, по-късно.

Разбира се, за да се направи Б. Б. на ударен и малко нещо разгневен, си имаше причина: лекарите готвят протести, опозицията - вот на недоверие тъкмо за батаците в здравеопазването, а СДС твърдо настояваше за оставката на Анна Махния (по карикатурата на „Труд“). И ето че той, почувствал се притиснат от всички страни, просто обърса ръцете си в пешкира, чиято роля изигра провинилата се специалистка по остеопорозата и млечните песнички. Така се оневини, без дори да се поколебае да я унижи, след като 15 минути преди „оставката“ тя предоволно и самоуверено разясняваше концепцията си публично.

Въпросът беше ли подходяща Анна-Мария за министерския пост всъщност не стои от самото начало. Поради чисто човешката неадекватност, която тази жена демонстрира още с появата си, беше пределно ясно, че системата е обречена да даде на късо, щом ще се управлява по „чичко Гугъл“ и „с усмивка“. Борисова обаче беше личен избор на премиера, който й делегира права и доверието си. Това означава, че дори и да е само в този случай, изборът беше също толкова неадекватен, както и че именно онзи, който го направи на разклона край Велико Търново, носи цялата отговорност за натвореното „безумие“ (по Сашо Диков).

Да нахалстваш от екрана

Уви, фактът, че Б. Б. уволни втори по ред министър на здравеопазването, далеч не е доказателство, че той се е усъмнил в кадровия си подбор, нито че има намерението да бъде солидарен поне с част от отговорността за провалите му. А те не се дължат на Х или Y. Причината е изначалната липса на ясна концепция и посока накъде да се върви и къде да се стигне. Безидейност и непоследователност, или по-скоро последователност в неуморното отмятане от внезапно хрумнали идеи.

„Да си ходи!“, гневи се театрално Б. Б. Но по-важният въпрос е не къде да си отиде, а откъде беше дошла кадровата му издънка и дали тъкмо това не е проблемът на текущото управление. В него попаднаха доста случайни хора с недоказана предварително компетентност и, по-важното - хора, съгласни да бъдат унижавани, за да се отъркат във властта. Защото кой би позволил репликата „Ако не се справи, сменям го“, придружена с красноречив жест с ръка? И кой голям специалист би се „навил“ да поеме тежкия кръст на реформата, след като не знае в какво настроение ще се събуди премиерът и пред чий натиск ще реши да отстъпи в 12 без 5?

Някой тези дни каза, че никога досега политическото не е било изправено пред толкова очевиден фалит. Според мен обаче той се е случил. Ако сте гледали интервюто по „Канал 3“, фалитът направо крещеше от екрана. Разговор на „ти“. Самодоволство. Липса на самообладание при всеки неудобен въпрос. Иронични подхвърляния: „Като не ме харесвате, изберете някой да ви отвлича, да ви язди!“, и самонадеяни твърдения: „Аз съм изпълнил всички обещания, които аз съм обещал“. Накратко: интервюираното лице въобще не си даваше сметка за сериозността на задачата, с която се е захванало, нито за краха в ред области, които е причинило.

Да си "голямото момче, което плаче"

Или май не съм съвсем права? Това беше на 28 септември. На 29 септември Б. Б. показа, че все пак лекичко го е страх. С уволнението на Борисова той демонстрира готовност да къса плът, когато се почувства нестабилен и усети, че свещеният му рейтинг е пред сериозно разклащане.

Кой ще е следващият изгонен можем единствено да гадаем. Но не подлежи на съмнение, че такъв ще има. „Голямото момче, което плаче“ (по Петър Курумбашев) няма да се колебае да съхрани себе си, преструвайки се, естествено, на изненадано и възмутено, както направи със здравната си министърка. А тя, между другото, съвсем скоро ще бъде забравена - паметта ни е традиционно къса, но и няколко зрелищни акции няма да са излишни...

Като стана дума за памет, не е лошо да припомня, че имаше един изпълнителен директор на държавата, когото уволнихме през зимата на 1997 година. Беше ни довел до катастрофа. Не твърдя, че подобна предстои. Но твърдя, че катастрофата може да е още по-тежка, ако колата продължи да се движи надолу с блокирал двигател.

Как ми хрумна ли? Предпочитам да отговоря с усмивка:

- Сър, как разбрахте, че съм ударил колата Ви? - изумено попита д-р Уотсън.

- Елементарно, Уотсън! Ламарините са огънати, предното стъкло и фаровете са счупени, а изпод капака излиза пушек! - отвърна досетливият Шерлок Холмс.

Автор: Любослава Русева, в. „Дневник”

Редактор: Александър Андреев