Ердоган: "Всяка жена с три деца!"

Формулата на Ердоган “една жена - три деца” е призив, насочен към повишаването на раждаемостта особено в по-развитите и модерни райони на страната, където жените имат все по-малко деца. През последните 2 години раждаемостта там е паднала до 2,1 деца на жена. Това е едната страна на проблема с раждаемостта в Турция. Другата е с обратен знак - прекалено високата раждаемост в източните и югоизточни райони на страната. Тоест именно там, където най-малко хора се самоопределят като турци. В населените с кюрди райони в Източна Турция жените раждат по 15-20 деца, а в някои случаи дори и повече.

Двете демографски лица на Турция

През последните седмици бяха публикувани две социално-демографски карти на Турция. Едната показва, че в по-развитата западна част на страната раждаемостта гони ниските европейски стойности - средно по 1,5 деца на жена. Учените са установили обаче, че и в тези райони има многолюдни семейства, зад които обаче стоят основно кюрдски преселници. Това означава, че възпроизводството сред етническите турци е още по-ниско, а висока раждаемост има главно там, където е най-висок процентът на преселниците от източните части на страната - включително в Истанбул и в югозападна Анталия.

Силно спадаща раждаемост се регистрира в Централния Анадол, т.е. в районите, в които живеят основно избиратели на управляващата партия на премиера Ердоган. В град Йозгат, който се намира в централната част на Турция и е смятан за една от крепостите на Партията на справедливостта и развитието, през последните 10 години, откакто на власт е партията на Ердоган, раждаемостта е спаднала с 36 процента.

В същото време в далечния турски изток и югоизток на една жена се падат средно по 3,5 деца. Причините за това са от икономически и обществено-политически характер: става дума за най-слабо развитите райони на страната, в които жените нямат достъп до образование и собствена професионална кариера.

Какво означава всичко това за бъдещето на страната показва друга карта - т.нар. “карта на националната гордост”. От нея става ясно, че в районите с най-висока раждаемост населението е най-слабо привързано към турското национално самосъзнание, и обратното. Така например в кюрдските райони в югоизточна Турция едва 23% от местните хора заявяват, че се гордеят с Турция, докато във всички останали части на страната процентът на “гордите” турци се движи между 70 и 85 на сто. Ако тази тенденция се запази, само след няколко десетилетия Турция ще бъде много повече кюрдска, отколкото е днес.

Кюрдите превземат Турция чрез раждаемост

Това не означава непременно, че на власт ще дойде сепаратистката Кюрдска работническа партия (ПКК), в която едни виждат бунтовническа, а други - терористична организация. ПКК се бори за признаване на кюрдското малцинство, което съставлява между 15 и 25% от общото население на страната. От 90-те години на миналия век насам кюрдите напускат югоизточните райони на страната и се насочват към големите турски градове на запад, и най-вече към Истанбул, който междувременно се е превърнал в най-големия “кюрдски” град в Турция.

С времето тези кюрди стават все повече турци и постепенно изоставят борбата за независима кюрдска държава. Но ако един ден се появи по-умерена кюрдска партия, която да разчита на силен и многоброен електорат, може да се стигне до сериозни промени в политическия ландшафт на страната. Управляваща Партия на справедливостта и развитието разбира това по-добре от всички останали: та нали нейният възход се дължи именно на бързия демографски и икономически прогрес на умерено-консервативното мюсюлманско население от Централния Анадол, което изпревари прекалено светските и про-западни турци от европейската част на страната.

АГ, ДПА, ДВ, БК, Е. Лилов; Редактор: Б. Узунова