Ерусалимският синдром

В края на 1999 година израелската тайна служба Мосад създаде специално звено "Ходене по водата". Задачата на тази специална част е да опазва Ерусалим от атентати и самоубийства. Специалната част следи поведението на отделни християнски фанатици и членове на войнстващи християнски секти. Към тях спадат и 14 членове на "Засегнатите християни" от Денвър, САЩ, които в очакване на Апокалипсиса и завръщането на месията планират нападение срещу джамията Ал Акса на Храмовия хълм. Този епизод завърши с арестуването и репатрирането им обратно в САЩ.

Други обаче остават. Сред тях има облечени в бели туники хора. Те пеят псалми на висок глас, молят се и се наричат Петър, Павел, цар Соломон, Богородица и дори Исус Христос. Това са хора, страдащи от Ерусалимския синдром. "Властите, полицията, всички ние бяхме под тревога", спомня си шефът на психиатричната клиника в Ерусалим Грегори Кац. Неговият колега и бивш шеф на клиниката Яир Бар-Ел дори се опасявал, че от общо 4-те милиона очаквани за Милениума туристи, около 40 000 ще бъдат засегнати от Ерусалимския синдром. Реалността обаче опровергава тези предвиждания.

Все по-малко хора развиват синдрома

От десет години насам броят на заболелите от Ерусалимския синдром намалява постоянно. От една страна това е добра новина, но с намаляването на случаите намаляват и възможностите за изследване на синдрома.

За първи път Яир Бар-Ел описва симптомите на заболязавенто през 1997 година. Той разделя пациентите на три категории. В първата попадат хора с обременена психика или психични заболявания, като шизофрения. Във втората той поставя хора, податливи на психически отклонения, идващи в Ерусалим с някаква фикс-идея. В третата категория попадат хора, които са в състояние след едноседмично лечение да си върнат обратно нормалното състояние.

Общото между всички тях е, че те пристигат от високоразвитите индустриални държави, много често са от мъжки пол, неженени, не са високо образовани и имат строго протестантско възпитание.

Интернет разрушава фантазиите

Според Грегори Кац причината за намаляване на случаите на ерусалимския синдром се корени в интернет. "Интернет влияе върху начина на комуникация и върху нашите чувства", казва той. Но именно за това става дума при ерусалимския синдром - много от заболелите произхождат от фанатично религиозни семейства. За тях посещението в Ерусалим е сбъдване на дълго таена мечта. В тяхното съзнание възникват собствени представи за Светите места и религиозната атмосфера. И когато видят на живо разликата между Свещения град, описан в Библията и "земния" Ерусалим, изпадат в шоково състояние. Някои от тях дори могат да станат опасни за обществото. "Днес обаче всеки знае всичко предварително от интернет. И вече почти няма изненади", казва психиатърът.

Автор: У. Шлайхер, К. Цанев; Редактор: Е. Лилов