Ето как, без да искаме, радваме Путин

Балканският маршрут е затворен, но всички проблемни въпроси си остават открити. Постигнатият на Европейската среща на върха и възхваляван "пробив" напомня повече на ново възпаление, отколкото на изцеление. Ако Австрия и балканските държави са очаквали благодарности от Берлин, затова че „пресушават” бежанския наплив навреме – точно преди местните избори в няколко германски провинции, те ще останат разочаровани. А какво ли ще е, когато започне да се става дума не само за технически и тактически въпроси, а за централната точка, от която зависи окончателното споразумение с Турция: кой по колко хиляди бежанци да приема от Турция по регламентирана процедура? Готовността на много страни-членки на ЕС е почти нулева.Нима пак Германия ще е принудена да носи най-голямото бреме?

Пукнатините, които се появиха в ЕС по време на бежанската криза, се превърнаха в разломи. Това може само да радва противниците и враговете на ЕС - и най-вече Владимир Путин.Той има стратегически интерес от това ЕС да бъде отслабен и дори да се разпадне. Защото европейското пространство на свободата и благоденствието е контрапункт на неговата вкаменяваща автокрация. Путин възприема ЕС и като постоянна заплаха за своето господство.

Затова той не просто създава „замразени конфликти” като този в Източна Украйна, но и се опитва да разклати политическата стабилност на ЕС – със средствата на дезинформацията и подклаждането на напрежения сред страните-членки в общността . Да се сеят разногласия и да се подтиква разединението между тях е стандартно средство на подмолния неочекистки поход на Кремъл срещу Запада.

Дори и политиците, които дълго не искаха да повярват, че Русия се е върнала към мисленето от времето на Студената война, сега вече не отричат този факт. Толкова по-удивително е, че ЕС не е в състояние да спре своето самоизяждане по бежанския въпрос. За Путин мигрантите също представляват оръжие, от което той може да се възползва по всяко време – и в Сирия, и в Украйна той може да направлява движението на гигантски бежански потоци към Западна Европа.

Да, бежанската криза е наистина огромно предизвикателство. Но тъкмо балтийците, поляците, чехите и унгарците не бива да се правят, че не виждат опасността от Изток. Нима те наистина са забравили колко силно тяхната свобода и сигурност зависят от съюзническата вярност и солидарността на техните партньори?

Бертолд Колер, ФАЦ

Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main