Жалко за Русия

Кремъл забрани на германския християндемократ Карл-Георг Велман да влиза в страната, затова пък на срещата на европейските ултрадесни в Санкт Петербург разстлаха червен килим пред неонациста Удо Фойгт, който допреди няколко години беше лидер на екстремистката Националдемократическа партия на Германия. Това показва какъв тип партньори цени днешна Русия. Но е признак и за нещо друго, а именно - за страховете на Путин. Колко ли несигурен трябва да се чувства, щом отказва на един германски парламентарист да разговаря с руски политици?

"Прегрешенията" на инакомислещите

Велман дръзна да каже нещо, което е табу в Русия - осмели се да извика, че царят е гол. Тоест, назова нещата с истинските им имена, при това дълго преди същото да сторят други негови колеги. "Прегрешението" на Велман се състои в това, че каза кой подпали войната в Източна Украйна. Каза също така чие оръдие са сепаратистите и кой ги снабдява с муниции, техника и бойци. Велман (а и не само той) е на мнение, че отговорът на всички тези въпроси гласи: Русия.

След като не позволи на германската евродепутатка Ребека Хармс да премине руската граница, за да присъства на изслушванията по делото на украинския пилот Надежда Савченко, сега Москва не допуска в страната и политик от партията на Меркел. Но това не е нито изненада, нито някакъв голям скандал. Същинският скандал се случва в самата Русия, където множество организации се озоваха изведнъж в списъка с “чуждите агенти” - фондовете “Династия” и “Либерална мисия” са само два примера. Депутатът от Държавната дума Виталий Соложевски от Либерално-демократичната партия на Русия, която всъщност е крайно дясна, поиска от прокуратурата да подложи на проверка и други организации, вследствие от което сега на прицел е реномираният Център “Карнеги” в Москва. Друг депутат пък се прицели във фонд “Отворена Русия”, създаден и финансиран от Михаил Ходорковски. Всички тези организации бяха дръзнали да организират прояви, на които бяха дискутирани политически теми.

Умовете си тръгват

На фона на това развитие малкото чужди критици, които все още посещават Москва, не играят никаква роля. А това развитие не е от днес - то започна преди няколко години с публичното оклеветяване на независими организации, ангажирали се, между другото, с преосмисляне на сталинисткото минало. “Мемориал” беше една такава организация. Сега на прицел са организациите, които се занимават с политически и исторически анализи. Много от тях вече превантивно изместват погледа си към не тъй “взривоопасни” теми и епохи.

С оглед на всичко това критичните умове, които напускат Русия, са със сигурност в пъти повече от тези, които искат да дойдат в страната. Така че срещу забраната за влизане в Русия, наложена на германския депутат Велман, се възправя желанието на стотици други да напуснат тази страна. Жалко за Русия, ако наистина загуби умовете си. Нищо друго не ѝ е така необходимо, както те.