Жената, която първа видя нацистките танкове

Клеър Холингуърт започва журналистическата си кариера по драматичен начин: на 1 септември 1939 тя първа съобщава за нахлуването на германските войски в Полша, което поставя началото на Втората световна война. По онова време Холингуърт е едва 27-годишна. По-късно тя отразява всички големи военни конфликти и се превръща в образец за подражание за поколения млади журналистки. Холингуърт е родена през 1911 година в Лестър, Англия. През януари тази година журналистката почина на 105-годишна възраст в Хонконг. Нейният родственик Патрик Гарет е автор на книга за необикновения ѝ живот.

ДВ: Господин Гарет, какво преживява Клеър Холингуърт, когато малко преди началото на Втората световна война е изпратена като репортерка на в. „Дейли Телеграф” в Полша?

Патрик Гарет: Няколко дни преди началото на инвазията Клеър Холингуърт се намира край границата между Германия и Полша. Още тогава тя забелязва струпването на германски танкове. На 29 август 1939 година на заглавната страница на „Дейли Телеграф” излиза нейна статия под заглавие „1000 танка са заели позиция край полската граница. Десет дивизии са готови за нападение”. На 1 септември - в деня на нахлуването - Клеър се намира в Катовице, където я събужда тътенът на германските бомбардировачи и противоракетни оръдия. Първоначално повечето хора си мислят, че се провежда някакво военно учение. Но Клеър веднага информира своя шеф във Варшава, който на свой ред се свързва с полското външно министерство, за да поиска оттам официално становище. В министерството научават за началото на военните действия именно от този разговор. Дори самата Клеър първоначално се съмнява, че се случва нещо наистина сериозно, тъй като всички поляци са убедени, че става дума за учение. Чак когато прозвучават сирените за въздушна тревога, всички осъзнават, че се случва нещо много лошо.

ДВ: По време на своята работа като кореспондентка Клеър Холингуърт става свидетел на множество войни и съдбовни промени. Кои събития ѝ оказват най-голямо влияние?

Гарет: Най-силно въздействие ѝ оказва инвазията в Полша и началото на войната. Но и по характер тя е такава, че се вълнува от всичко, иска всичко да знае, иска да е първата, която го е научила, постоянно се страхува, че може да пропусне някоя важна новина. Към един момент дори разви невроза, че мобилният ѝ телефон може да се повреди, поради което постоянно го проверяваше.

Много рано Клеър осъзнава и важността на интернет. Още през 80-те години на миналия век тя е във възторг от появата на първите новинарски онлайн-архиви, които ѝ дават възможност да събира информация от всевъзможни източници. За съжаление не успява да се възползва от всички предимства на новите комуникационни технологии. Когато се сдобива с първия си компютър, тя е вече полусляпа. Ако се беше родила малко по-късно, със сигурност щеше да е ревностен почитател на Туитър.

ДВ: Живеем във време на преломи и международни кризи. Следеше ли Клеър всички тези развития?

Гарет: В последните години от живота си Клеър беше доста болнава. Но още преди много време тя взе отношение по редица развития, които напоследък придобиват все по-голяма важност - когато например Доналд Тръмп заяви, че САЩ биха могли да се дистанцират от партньорите си в НАТО. Това е тема, която Клеър следи още от 1960-те години. Тя е била в Израел точно по времето, когато се създаваше израелската държава, а през Втората световна война е била и в Близкия изток. Писала е за наличието на религиозно мотивиран тероризъм, за което беше остро критикувана от някои учени. Уви, много от преценките ѝ се оказаха в крайна сметка съвсем прецизни. Писала е например за това, че с помощта на една относително елементарна военна тактика отделни бойци биха могли да затруднят дори голяма супер-сила. Тъкмо това виждаме днес в Близкия изток. А като кореспондентка в Китай Клеър предусеща възникналите по-късно напрежения в Южнокитайско море и в Тихия океан.

Независимо от преклонната си възраст, Клеър до последно искаше да е част от актуалния свят на новините. Тя настояваше паспортът ѝ винаги да се намира до възглавницата ѝ, а обувките ѝ да са до леглото - за да е готова за път, ако някой главен редактор я потърси за пътуване в чужбина. Това, разбира се, нямаше как да се случи, но тази мисъл я караше да се чувства нужна и придаваше смисъл на живота ѝ.

ДВ: Клеър Холингуърт става журналистка във времена, когато тази професия е все още "мъжка територия". Как се отнася тя към въпроса за равноправието на жените?

Гарет: Клеър никога не е била феминистка. И никога не е искала да се ползва от някакви привилегии само защото е жена. Независимо дали в пустинята или във виетнамската джунгла, Клеър винаги искаше да бъде близо до войниците и да работи и живее при същите условия. Тя смяташе, че няма да я взимат насериозно, ако се възползва от някакви привилегии. Клеър доказа, че една жена може да върши всяка работа точно толкова добре, колкото и един мъж. Именно това, според мен, е нейният принос към равноправието на жените.

Patrick Garrett: „Of Fortunes and War: Clare Hollingworth, first of the female war correspondents"