Жеравът под крилото на нацисткия орел

През 2000/01 г. по поръчение на Луфтханза специалистът по история на икономиката Луц Будрас публикува изследване за принудителния труд по времето на националсоциализма. За целта компанията му предоставя за ползване и фирмения архив. Изследването му обаче не вижда бял свят. Сега от печат излиза книгата му "Орелът и жеравът. „Луфтханза” и нейната история 1926-1955".

Концернът „Луфтханза” и до днес твърди, че не е юридически правоприемник на едновремешната „Луфтханза”, поради което нямал нищо общо с историята й преди 1953 година. Възможно ли е това?

Луц Будрас: Вярно е, че има две различни фирми - първата„Луфтханза” е създадена на 6 януари 1926 година, а втората - на 6 януари 1953 година. Концернът е искал да се разграничи от престъпленията, в които е бил замесен по времето на националсоциализма. От друга страна обаче е искал и да се възползва от славната история на въздухоплаването от 20-те години на миналия век.

Що за концерн е бил „Луфтханза” през 1920-те и 1930-те години?

Луц Будрас: По онова време „Луфтханза” е държавно предприятие. През 1925/26 г. е поставена целта отново да се изградят дееспособни ВВС, които са били забранени след Първата световна война. Така началото на компанията е свързано със символа за възкресяването на Германия след Първата световна война.

До каква степен „Луфтханза” се превръща в част от националсоциалистическия режим между 1933 и 1945 година?

Луц Будрас: „Луфтханза” със сигурност е била обвързана с режима.Тя дори е участвала в създаването му. Концернът много рано се ориентира към националсоциалистите и по-специално към Херман Гьоринг. В края на януари 1933 година той назначава шефа на „Луфтханза” Ерхард Милх за държавен секретар в Комисариата по въздухоплаване на Третия райх, превърнат по-късно в министерство на въздухоплаването.От този момент нататък чак до 1935 година под прикритието на „Луфтханза” тайно се въоръжават военно-въздушните сили на Райха.

Носи ли „Луфтханза” вина за извършените военни престъпления?

Луц Будрас: По време на войната „Луфтханза” губи значението си, защото нейните функции са поети от „Луфтвафе”. „Луфтханза” е принудена да си търси ново поприще и започва да се занимава с ремонт на самолети. Както много други германски фирми, и „Луфтханза” е била зависима и от принудителен труд. По това време в Германия има около 7 милиона работници, подложени на експлоатация.

Пишете в книгата си, че „Луфтханза” е използвала труда на евреи в Темпелхоф. По-късно те са били депортирани в лагерите на смъртта, а „Луфтханза” не е предприела нищо срещу това. Твърдите, че в т.нар. "фронтови ремонтни работилници" също е имало принудителни работници.

Луц Будрас: Особеното при „Луфтханза” е, че концернът сам си осигурява тези принудителни работници – предимно от Източния фронт. Голяма част от тези работници са били деца.

Подвеждана ли е „Луфтханза” под отговорност за извършените престъпления след края на войната?

Луц Будрас: Както повечето фирми, и „Луфтханза” не е подвеждана под отговорност. За разлика от други фирми обаче, тя има горчива съдба – обявена е за част от „Луфтвафе” и е трябвало да бъде разформирована. През 1951 година е взето решение за ликвидация. Тогава е било немислимо възстановяването на гражданската авиация в Германия, тъй като съюзниците забраняват всякакви германски полети. Забраната остава в сила до 1955 година. Повторното създаване на „Луфтханза” през 1953 година обаче се извършва от почти същите хора, които основават концерна и през 1926 г. – например Курт Вайгелт или пък Курт Книпер, който е бил в ръководството на „Луфтханза” до 1945 година. Той именно е един от важните основатели на втората „Луфтханза”. Тоест в целия процес се наблюдава голяма приемственост.

*Луц Будрас е съосновател на работна група за критично осмисляне на фирмената и индустриална история на Германия към Института по история на университета в Бохум.