Животът на бедния българин

Само между 2010 и 2011 година броят на бедните българи се е увеличил от 21 на 23 на сто, изчислява Световната банка. За сметка на това пък богатите българи стават все по-богати. Това пише в най-новото изследване на банката, озаглавено „България - благосъстояние на домакинствата по време на рецесията през 2010 и периода на възстановяване”. По данни на Световната банка през 1995 г. 16 на сто от българите са били принудени да живеят с доходи под минималната работна заплата. През 2011 година под чертата на бедността вече са 23 на сто от българските домакинства.

Профилите на българската мизерия

Недоимъкът измъчва в особено голяма степен най-уязвимите етнически групи и социални слоеве в България, които експертите на Световната банка наричат „джобове на бедността”. Най-бедни в България продължават да са хората от малцинствата, жителите на селата, многодетните семейства и хората с ниско или никакво образование. Бедност срещаме най-вече в домакинствата, където главата на семейството е безработен, или пък пенсионер или ром. Над 70 на сто от тези домакинства през 2011-та са били бедни, а рискът от мизерно съществуване там е три пъти по-висок в сравнение с домакинствата, оглавявани от зает в частния сектор или в държавния апарат.

Ала и късметът да имаш работа в България съвсем не означава, че си застрахован срещу мизерия. Близо 10 на сто от работещите в България също са бедни. По този показател страната твърдо заема потискащото първо място в Евросъюза. Друг печален български рекорд е обстоятелството, че в 8 на сто от бедните домакинства за препитанието се грижат хора с университетско образование.

Експертите на Световната банка отбелязват с тревога, че делът на живеещите в бедност младежи, особено хората на възраст между 20 и 24 години, непрекъснато нараства. Само през последните две години - от 18 на 23 процента. А етническата принадлежност се оказва най-решаваща за бедността. Рискът да живееш в недоимък е три пъти по-голям сред домакинствата от турското малцинство и направо х 4 сред ромските домакинства.

„Разпространението на бедността в страната е по-слабо в домакинствата, в които главата на семейството е етнически българин с добро образование, а домакинството му е по-малко или има по-малък брой деца”, четем в изследването на Световната банка за благосъстоянието на българските домакинства. То констатира, че всяко осмо българско домакинство разчита на парични помощи от роднини в страната, а всяко осемнайсето - на валутни трансфери от работещи зад граница близки.

Българското справяне с кризата: без обяд или закуска

Над 40 на сто от хората, които са отговорили на въпросите на Световната банка, казват, че заради кризата са намалили харчовете си за парно, ток и вода. Всеки трети е орязал разходите си за храна, а осем на сто твърдят, че са намалили дори дневния брой на храненията. И пак етническата принадлежност има решаващата дума. През 2011-та безработицата е засегнала 4 процента от работещите дотогава етнически българи срещу 9 процента сред турците и ромите.

Световната банка сравнява и стратегиите за справяне с текущата криза в България, Румъния, Черна гора и Армения. Тъжно е, но тъкмо българите явно понасят най-тежките удари. Защото именно те са възприели и четири от деветте най-безпощадни стратегии за справяне с недоимъка. Борейки се срещу бедността, българите отлагат обучението си или се отписват от обучение. Те съкращават разходите за образование, намаляват медицинските грижи или направо се отказват от тях и спират вноските за здравно осигуряване. За сравнение: бедните румънци възприемат само една от тези мрачни стратегии, а хората в Черна гора и в Армения стигат до две.

Автор: Н. Цеков, Редактор: А. Андреев