Животът на българския европеец

Поводът е нов проект на Европейската комисия, наречен "Европейска обществена консултация". Той ще обхване 500-те милиона граждани на страните-членки на ЕС и ще сондира мненията им за бъдещето на Общността. Проблемите и трудностите от настоящето и визията за бъдещето ще помогнат за планирането на политиките до 2020 година. Мащабното проучване е и подготовка за идната 2013-та, обявена за Година на гражданите.

Как ли ще се впишат българите, какви са техните притеснения и тревоги, от какво са удовлетворени и как се е подобрил животът им като европейци?

Дръж се, Европо, шоп те гази!

В свое обръщение към европейските граждани зам.-председателката на Европейската комисия Вивиан Рединг използва метафората за Общия европейски дом, укрепнал от кризата и готов да посрещне нови бури. Тя изброява редица постижения в областта на фундаменталните граждански права като свободата на придвижване и правото на работа и живеене в други страни-членки, подобрената потребителска среда, онлайн-пазаруването. Да добавим разширяването на социалните придобивки, осигуряването на ред, спокойствие и сигурност за гражданите и по-добре функциониращо правораздаване за тях - при това за всички хора в страните-членки, независимо от техните национални особености, вкл. икономическо развитие, конкурентоспособност, финансови възможности.

Ако продължим с метафорите, нека видим къде е България в този Общ европейски дом - в светлата всекидневна или някъде в мазето? Естествено, такова разделение не съществува. Но въпреки това част от българите мислят точно в тези категории. Заради неоснователното им третиране, според тях, като граждани "втора категория"; заради неоправданото, според тях, орязване на общовалидни европейски права и достижения; или заради унизителното, отново според тях, заканително размахване на пръст от Брюксел за щяло и нещяло. И наистина - 5 години след приемането си в клуба на модерните и благосъстоятелните, България все още не може да се ползва от всички предимства на членството в ЕС. За което обаче едва ли е крив Брюксел.

Бог високо, цар далеко, а Шенген на картичка

Но за какви европейски права да говорим, когато българите масово се чувстват с нарушени права най-напред в собствената си държава? В изследване на агенция "Естат", по поръчка на сдружение "България на гражданите", всеки втори българин е заявил, че правата му са били нарушени поне няколко пъти за последните 12 месеца - от монополисти, търговци и мобилни оператори, в секторите здравеопазване, административно обслужване, онлайн-услуги.

Сред българските потребители доминира мнението, че ако потърсят правата си по съдебен ред, ще загубят повече време и средства. Бавният правораздавателен процес и някои наследени от миналото оспорвани практики, напр. полицейско насилие, нареждат България сред "първенците" по брой заведени дела в Страсбург. Сега експерти прогнозират нова вълна на дела от България във връзка с новия Закон за отнемане имуществото на незаконно забогатели граждани.

Вероятно и това ново проучване на ЕС ще потвърди, че българите са сред най-недоволните европейски граждани. Недоволството може да бъде полезно и вредно. Градивно е, когато е резултат от осъзнаването на собственото несъвършенство. И е вредно, когато търсим у другите причините за собствените си провали.

Автор: Е. Лилов, Редактор: А. Андреев