Загадката около покушението срещу Ленин

Фактите са известни. В края на август 1918 е извършено покушение срещу Ленин - след митинга в московския завод Михелсон, на който вождът държи реч. На местопрестъплението е задържана Фани Каплан. Тя признава, че е стреляла по Ленин, че това е било акт на индивидуален терор, че не е член на никоя партия и не е свързана с никого. Фани Каплан отказва да каже, откъде е взела оръжието. "Има вид на луда или някаква екзалтирана", казва един от следователите. Протоколът от разпита е публикуван.

Изяснено е, че истинското име на Фани Каплан е Фейга Хаимовна Ройтблат. На 16 годишна възраст тя се присъединява към анархистите. Подготвя терористичен акт в Киев, но самоделното врзивно устройство, предназначено за киевския генерал-губернатор, избухва в хотелската стая, където тя живее със законния си съпруг, също терорист. Властите я арестуват през януари 1907 година. Военен съд я осъжда на смърт. Тъй като Каплан не е пълнолетна, смъртната присъда е заменена с доживотна каторга. В Акатуйската каторга тя е окована във вериги като особено опасна терористка, склонна към бяство.

Излиза на свобода благодарение на Февруарската революция. През август 1918 година, след разпитите, които не изясняват нищо, Каплан е разстреляна и тялото ѝ е положено в железен варел. После са разнасят упорити слухове, че тя е останала жива. Ленин лично бил заповядал да я помилват. Говори се, че през 1930-те години Фани Каплан е била видяна в различни лагери... Всичко това е само мит. Запазени са спомените на бившия комендант на Кремъл, балтийският матрос Малков, по чудо оцелял от "големия терор" на Сталин. Той лично е участвал в разстрела на Каплан. Живеещият тогава в Кремъл пролетарски поет Демян Бедний сам пожелал да присъства на разстрела. Накрая в седмичника ВЧК е публикуван списък с имената на разстреляните хора от 90 семейства. Под номер 33 е записано: "Каплан. За покушение срещу другаря Ленин. Дясна есерка".

Куршуми, гилзи, свидетели

Непосредствено след покушението тръгват слухове, че Каплан изобщо не е стреляла и заговорниците били много повече. През годините се появяват най-различни версии. Според една от тях, покушението срещу Ленин било организирано от неговия брат Дмитрий Улянов, който имал любовна връзка с Фани Каплан. Говори се също, че зад атентата стоял Яков Свердлов, който искал да премахне съперника, чиято сестра уж била приятелка на Фани Каплан и т.н. и т.н. Слуховете се поощряват включително от факта, че всъщност никой не провежда сериозно разследване. Вярно, че са разпитани 17 свидетели, но те, включително и шофьорът на Ленин - Гиля Свердлов, дават противоречиви показания. Някой чул четири изстрела, друг пък - три. Един от свидетелите заявява, че Каплан е стреляла от упор, друг казва, че се била скрила зад едно момче, непосредствено до Ленин. Според трети свидетел пък, Фани Каплан стояла на 15-20 крачки от вожда.

Браунингът, с който е стреляно, изобщо не е намерен. Налага се да бъде публикувана обява във вестник "Известия". След това някой си работник Кузнецов донася пистолета  и казва, че го е намерил на местопрестъплението и го взел със себе си като скъп спомен.

Браунингът е с пълнител от седем патрона. В пълнителя са останали четири патрона. На мястото на покушението обаче са открити четири гилзи. Значи ли това, че е стрелял и още някой? Загадката се разплита бързо. Седем партона са били в пълнителя и един в цевта. Между другото приказките, че един от куршумите, извадени от тялото на Ленин, бил с друг калибър, не се потвърждават. Всички патрони са били калибър 7,65. Освен това през 1990-те години е извършена балистична експертиза, която доказва, че извадените от тялото на Ленин патрони са изстреляни именно от този пистолет. Нека да кажем също, че куршумите не са съдържали отрова, както се твърдеше дълги години. И каква отрова кураре би могла да издържи на температурата на праховите газове от 2 500 градуса в цевта при произвеждането на изстрела?

Братът на Ленин, Яков Свердлов и другите заподозрени

Що се отнася до другите доста популярни версии за покушението, и те не издържат на критиката. Любовният роман на Фани Каплан с Дмитрий Улянов, който уж се развил в санаториума Евпатория за бивши политически затворници, е измислен. Те са били в този санаториум по различно време. Фани Каплан е познавала съвсем бегло сестрата на Свердлов и освен това между Ленин и Свердлов не е имало никакви сериозни конфликти. Дори и по повод на оспорвания в болшевишките среди Брестки мир. Не си заслужава да обсъждаме версията, че всъщност никой не е стрелял по Ленин и че всичко е било инсценировка за оправдание на "червения терор". А Ленин, падайки, си счупил ръката. Това е смешно. Защото болшевиките никога не са се затруднявали да намират поводи за своя терор.

Въпреки това, някои аспекти остават неясни. Мнозина се питат, как е могла полусляпата, болна и уж напълно неопитна в боравенето с оръжие Каплан да извърши покушение срещу вожда? Защо Ленин е бил изпратен в завода Михелсон без охрана? Отговорът на последния въпрос е много лесен. Навремето никой не е охранявал нито вождовете, нито царете. Нека да припомним, че едно от покушенията срещу Александър Втори е предотвратено не от охраната, а от случаен минувач. Бившата анархистка обаче е имала опит в боравенето с оръжие. През 1906 година полицията я залавя с оръжие в ръка. Съществуват различни версии и за евентуалните съучастници на Фани Каплан. Споменават се дори конкретни имена. Първоначално била заподозряна шефката на Павловската болница Попова, която след митинга заговорила Ленин пред колата му. Тя обаче е била ранена от изстрела на шофьора на Ленин.  Болшевиките устройват и очна ставка с арестувания английски посланик Брус Локърт, заподзарян в организацията на заговора. Двамата обаче нямат нищо общо с покушението.

Организаторът на атентата - болшевишки провокатор?

През 1922 година на процеса срещу есерите боецът Григорий Семьонов подробно разказва как самият той организирал покушението срещу Ленин. Само че някои детайли от тогавашните му показания си противоречат. Той е бил по-скоро болшевишки провокатор. ЧК дори го изпраща в чужбина, за да дискредитира един от лидерите на емигрантите - Борис Савинков. Руският историк Константин Морозов твърди, че "не бива да се вярва на Семьонов! Зад показанията, дадени през 1921-1922 година отчетливо се вижда ръката на чекистите и ръководителите на болшевишката партия, които са искали на всяка цена да очернят партията на есерите". Семьонев е разстрелян доста по-късно, през 1938 година. И то не за организирането на покушението срещу Ленин, а защото възнамерявал да убие Сталин и Молотов. Обичайно обвинение за онези времена.