Закъсняла справедливост

Присъдата срещу Радован Караджич е произнесена. Съдът го призна за виновен по десет от единадесет точки в обвинението. Сред тях - геноцид, депортация, вземане на заложници, убийство, терор. 40 години затвор за бившия президент на босненските сърби и неговата лична отговорност за тези престъпления.

С произнасянето на присъдата приключи един съдебен процес, за който се говореше само в суперлативи - Караджич бе обявен за най-важния обвиняем и първия висш политик в най-значимия процес за най-голямото престъпление в Европа след Холокоста.

За много от жертвите на военните престъпления в Босна и Херцеговина вчерашният ден беше много важен. Те изпитаха удовлетворение от присъдата. Тя показа, че правото може да възтържествува над престъпленията. Разбира се, че Караджич може да обжалва, което и ще направи по всяка вероятност. Въпреки това присъдата е важна победа на международното право. След редица провали, Международният трибунал за престъпленията в бивша Югославия доказа личната вина на един от ключовите политици. И въпреки че скоро трибуналът приключва своята дейност, той си остава един от крайъгълните камъни по пътя към налагане на международните стандарти по отношение на човешките права. Присъдата показва още, че никой военен престъпник вече не може да се чувства сигурен и да нарушава човешките права и международното право. И нито един политик вече няма да може да се крие зад думите, че не е знаел нищо за действията на своите подчинени.

Призраците на миналото

Въпреки напредъка в процеса на привличане към отговорност на извършителите на военни и други престъпления, прочитът на миналото за войната в Босна съвсем не е приключил. И 20 години след Дейтънското споразумение изобщо не можем да говорим за помирение между бившите противници. Призраците на миналото все още са живи, а отделните народностни групи в Босна продължават да са дълбоко разединени.

Миналата неделя наследникът на Караджич, Милорад Додик, многозначително кръсти едно студентско общежитие в Пале на името на Караджич. Солидаризирането с военнопрестъпника не е сигнал за помирение между босненските сърби, мюсюлманите и хърватите в общата им държава. Акцията на Додик се вписва едно към едно в общата безнадеждна картина на разделението, изместването на вината и прославата на военните герои. Яростните протести на поддръжниците на Караджич се предварително програмирани. Те оспорват законността на Международния трибунал и присъдата и нерядко повтарят смятаните за забравени стереотипи от времето на войната.

Обща идентичност?

В такива дни като този, на който беше произнесена присъдата, става ясно, че гражданите на Босна и Херцеговина са отдалечени на светлинни години от съвместното съжителство между отделните етнически групи и от общата си идентичност в една държава. Децата посещават етнически разделени училища, в страната няма обща картина на историята и неин общ прочит.

Присъдата срещу Караджич е важен завършек на юридическото прочит на миналото. А общественият трябва да бъде осъществен от гражданите на Босна и Херцеговина. И те трябва да го сторят честно, колкото и мъчително да е преодоляването на общото минало. Но само така страната ще има и общо бъдеще.

Караджич принадлежи към травматичната история на тази страна. Неговата идеология и неговите действия не подхождат на една модерна Босна и Херцеговина, която иска да стане част от демократична Европа. И зад тази идея трябва да се обединят всички граждани на страната. На това също ни учи присъдата на Караджич.