Западът и правилата на играта
30 януари 2011Народът в Египет се нуждаеше от три десетилетия, за да се опълчи срещу могъщия Хосни Мубарак. Три десетилетия, които бяха белязани от ограничения на свободата, сурово потисничество, корупция, нарушения на човешки права и избуяващ гняв заради социалната несправедливост.
Сега египтяните излизат на улиците. Картините от Кайро и Александрия са сходни с тези от Тунис. Хората искат оставката на омразния управник. Те не се оставят да бъдат залъгвани с празни обещания. Те не се оставят да бъдат сплашвани. Те се противопоставят на насилието. Те са смели. Рискуват дори собствения си живот.
А какво рискуваме ние?
Значително по-малко. В продължение на три десетилетия ние най-често извръщахме поглед настрани или в най-добрия случай протестирахме тихо, когато наши собствени ценности биваха потъпквани в страни-партньори на Запада. Сегашните дебати в Европа кръжат около възможни верижни реакции и техните последици.
Щом като тунизийският владетел падна от власт и щом като може би скоро ще последва и египетският управник - тежка категория Хосни Мубарак, дали тогава няма да се разклати целият регион? Заплашена ли е Европа от възникването на хаос и нестабилност в съседните й държави? Дали няма опасност властта да бъде узурпирана от радикални ислямисти? Дали не се създава един остър заплашителен сценарий за Израел?
Протестната вълна е непредвидима
Никой не може да изключи това. Динамиката на протестната вълна, която обхваща все повече арабски държави е трудно предвидима и нейният изход е напълно неизвестен. Последиците могат да бъдат напълно различни за всяка отделна страна. Навсякъде обаче е възможно едно развитие към повече свобода, справедливост и демокрация.
Едно такова развитие има многобройни поддръжници в Египет, Тунис и други държави. Призивът за свобода отеква сред всички обществени слоеве - от градското средно съсловие и младото поколение на Фейсбук до консервативните мюсюлмански или християнски среди. Това са сили, на които Европа и САЩ трябва да оказват значителна подкрепа.
Дали не закъсняхме...
Твърде дълго обаче ние оставяхме впечатлението, че потисничеството и неправедливостта в арабския свят ни интересуват само тогава, когато тези злини произлизат от антизападни режими или когато примката на такива режими се затегне около известни застъпници за демокрация или отделни малцинства, като християните.
Под натиска на събитията някои западни политици започнаха да преобмислят досегашните позиции. Това е един положителен сигнал. За съжаление много късно, но дано да не е прекалено късно. Всеки признак на известна близост с авторитарни управници уврежда нашия престиж в региона в съзнанието на цели поколения.
Политиците може би трябва да спазват някакви дипломатически правила на играта. Един политически мислещ гражданин обаче не трябва да прави това. Така аз се обявявам солидарен с всички демократически сили в Египет и в региона. Ако не искаме да не предаваме нашите собствени ценности, тогава тези сили заслужават нашата неограничена подкрепа.
Автор: Р. Золих/Б. Емануилов Редактор: Б. Григорова