Заплахата - джихадизъм от Германия

Смъртта идва на забавен каданс. И читателите на Зюддойче цайтунг могат да я видят на заглавната страница на вестника. Изданието публикува пет кадъра, заснети с видеокамера от три различни перспективи. На фотосите от 19 юли тази година се вижда как бял автомобил бавно се насочва към контролнопропускателен пункт в центъра на Багдад. Когато го достига, шофьорът взривява колата. При самоубийствения атентат загинаха 54 души, а много други бяха ранени.

Вече се знае, че шофьорът е млад мъж от турски произход от градчето Енепетал в германската провинция Северен Рейн-Вестфалия. Ахмет Ц. е пристигнал в Багдад само няколко часа преди атентата. Също толкова бързо се е радикализирал. През март тази година той поства във Фейсбук две снимки. На едната е с шише уиски и цигара в ръка, а на другата - молещ се мюсюлманин. "Никога не е късно", така обяснява той своята трансформация от неверник в апостол. Един апостол, който четири месеца по-късно ще избие над 50 човека.

Джихадисти и неонацисти

Как обаче се стига до такава трансформация? И преди всичко - как само за няколко месеца се развива толкова екстремна склоннност към насилие? Социолози и психолози се опитват да обяснят този феномен. Винаги обаче съществуват почти едни и същи допирни точки: чувството, че си изолиран и отхвърлен, че не можеш да намериш мястото си в обществото. Неслучайно ислямистите от самопровъзгласилата се "шериатска полиция" търсят свои съмишленици по казина и барове. Игралните зали са място, където се събират хора, разполагащи с много време. И същевременно хора, които нямат кой знае какви планове за живота си. Този, който обещава на хората един нов живот, със сигурност ще открие около игралните зали достатъчно кандидати.

Тъй нареченият "поп-джихадизъм" с неговите символи - дългите одежди и бради и запленителните си заклинания - предлага на привържениците си прекрасното чувство, че най-сетне те не са в переферията, а в центъра. В центъра на една група от посветени, които не искат нищо друго, освен да преобърнат обществото с главата надолу. В психологически план тази динамика съответства на динамиката, която обединява и германските неонацисти - макар под друга идеологическа окраска. Германските неонацисти се подвизават предимно в източната част на страната. В западните провинции доминират поп-джихадистите, някои от които се превръщат в масови убийци. Тайните служби предполагат, че 400 такива бойци вече действат в Сирия и Ирак. Петима от германските джихадисти вече са извършили самоубийствени атентати.

Ще минат години, докато бъде победен злият дух на джихадизма. Усилията трябва да бъдат насочени към предлагане на място в живота и обществото на потенциалните джихадисти. Защото екстремизмът процъфтява в периферията на обществото, а не в неговия център.

Между бдителността и истерията

Първо обаче трябва да се справим с непосредствената опасност. Германските служби за сигурност в момента търсят отговорите основно на два въпроса: как да бъде предотвратено заминаването на млади джихадисти в Сирия и Ирак; и как да се подхожда към завръщащите се от регионите на бойните действия млади хора? Германският вътрешен министър Томас де Мезиер излезе с конкретни предложения и в момента се води дебат за възможното отнемане на паспортите на германските джихадисти. Има и дискусия за затягане на закона за чужденците така, че да се облекчи експулсирането на живеещи в Германия чуждестранни екстремисти. Специална работна група проучва предложенията на вътрешния министър.

Сегашната ситуация се усложнява от факта, че джихадистката сцена е трудно достъпна. А границите между основателната и излишната тревога, между бдителността и истерията се размиват. Въпреки това тази дискусия трябва да бъде проведена. И тя не бива да остава без последствия. Германската правова държава е длъжник не само на своите граждани. Тя е длъжник и на всички онези сирийци и иракчани, които са загинали или може да загинат от ръката на германски джихадисти.