Заразен ли е румънският конфликт?

През 1980-те години комунистическата диктатура в Букурещ е толкова брутална в агонията си, колкото в нито една друга от сателитните на Москва държави. Само в Румъния краят на диктатурата е сложен насилствено. И пак само там старите елити успяват да задържат властта си и след смяната на системата.

Кървавата промяна бе преврат на комунистическите функционери, възползвали се от спонтанните протести срещу диктатора Николае Чаушеску. Само няколко седмици след неговото сваляне тази група, ръководена от избрания впоследствие за президент Илиеску, за първи път прибягва до насилие срещу нововъзникналите демократични партии - нещо, което също не се е случвало в нито една от бившите социалистически държави, присъединили се към ЕС. На този фон не е чудно, че сега Румъния е и първата страна от Европейския съюз, в която демокрацията е поставена под заплаха. Политическите наследници на Илиеску са тези, които със своя легалистки маскиран държавен преврат се опитват да поставят под контрол правосъдието, започнало да преследва корупцията и покушенията върху правото на най-високо равнище.

Да се върнем към историята

Спецификата на развитието в Румъния се откроява ясно само при по-задълбочен поглед назад. През 1989-та година изобщо не изглежда сигурно, че в повечето държави преходът от комунистическа диктатура към демократичен ред ще премине без особени катаклизми. Все пак на редица места в Източна Европа бушуват нерешени етнически конфликти, социални напрежения и политически хаос. До войни обаче се стига само в бивша Югославия. А за обстоятелството, че извън Югославия нещата се развиват много по-добре, има множество причини. Една от тях е тази, че съпротивата срещу комунистическите диктатури в Средноизточна Европа - за разлика от Балканите - има лидери, които свързват принципността с толерантността, реализма и прагматизма.

Най-голямо влияние за относително бързото утвърждаване на демократичните институции и процедури в Средноизточна Европа обаче оказва ЕС. Преди разширяването през 2004-та целта за приемане в клуба на благосъстоятелните определя и поведението на избирателите, и линията на политическите елити в тези страни. Все пак Брюксел ясно заявява, че ще приеме само тези бивши социалистически държави, които се придържат към демократичните правила.

Това е от значение за "озаптяването" най-вече на структурите, произлезли от различните политически фамилии от комунистическия апарат. И много след 1989 и в държавната бюрокрация, и в икономиката те са далеч по-силни от демократичните сили, формирали се едва след промените. На повърхността и нещата в Румъния изглеждат така - колкото по-конкретна става възможността за присъединяване към Европейския съюз, толкова по-европейски и социалдемократически се държат пръкналите се от стария режим сили.

Зад тази форма на износ на демокрация обаче се крие и елемент на корупция: нищо не би се променило без очакването, че паричните потоци от Брюксел ще могат да бъдат насочени към собствените джобове. След присъединяването към ЕС в повечето държави-членки - от Прибалтика до България - можеше да се види как опитите на посткомунистическите сили да получат достъп до интересните във финансов план институции стават все по-дръзки. Успехите на братята Качински в Полша или на Виктор Орбан в Унгария представляват в голямата си част и реакция на това - действително със застрашаващи демокрацията странични явления.

Натискът от Брюксел не бива да спада

Случавощото се днес в Румъния - това екстремно изостряне на конфликта, се е разнесло или ще се разнесе по сходен начин в повечето източноевропейски държави-членки на Европейския съюз. Вече става ясно, че борбата за власт в Румъния не е вътрешнополитически въпрос, а проблем на целия ЕС. Ако министър-председателят Понта и неговите съмишленици стигнат до успех в посегателствата си срещу основните демократични и правни институции, опасността от разпространение на заразата става реална. При това се застрашава една от основите на Общността - свързаността на законите, договорите и процедурите, а в дългосрочен план - и демократичното структуриране на всички страни-членки.

Поради това натискът от Брюксел спрямо правителството в Букурещ не бива да спада - поне докато не се разбере, че съществува надеждата старите структури наистина да се почувстват застрашени.

АГ, ДПА, ФАЦ, РВ, Б. Михайлова/Редактор: М. Илчева