Затова БСП продължава да губи битка след битка

И седмият от 1990-та насам председател на социалистите, който предстои да бъде избран скоро, няма да е в състояние да промени статуквото, при което едно лоби на „Позитано“ 20 измества друго. Резултатът е неизменната обезкуражаваща втора позиция. 

Сега отново предстои избор на лидер, след като председателят на БСП Корнелия Нинова подаде оставка - заради същото това второ място на евровота на 26 май, макар и при увеличени от четирима на петима евродепутати и близо 30 000 гласа повече. На 16 юни социалистите насрочиха конгрес, който да приеме оставката ѝ, както и да се подготвят правилата и процедурата, по която ще бъде избран следващият председател на БСП. Групата около Нинова настоява за пряк избор - тоест партията избира, както е по новия устав. Вътрешната опозиция ще иска конгресът да има думата, което означава промяна на устава.

Без значение какво ще се случи и кой ще оглави партията до края на юли, но тези вътрешнопартийни битки отслабват БСП и ѝ създават имидж на нестабилна конструкция, на фона на монолитната ГЕРБ. 

Свита до твърдото си ядро

БСП отдавна изгуби тези избиратели, които можеше да привлече с идеи. Не може да си набави такива, които да купи чрез власт - защото отдавна не е на власт. Парадоксално, но факт - листата на социалистите за вота уж беше разтворена като ветрило към широк кръг избиратели. В нея имаше хора като шефа на президентската канцелария Иво Христов с ляволиберални позиции, млади и с центристки профил като третата - Цветелина Пенкова от клуб „Милениум“, и дори водачът на листата Елена Йончева не беше партиен член.

Въпреки това партията не надскочи твърдото ядро, състоящо се предимно от хора на 60 плюс - възрастовата категория, в която социалистите лидират от години. Не успяхме да увеличим периферията, призна публично по БНТ зам.-председателят на ПГ на БСП Драгомир Стойнев. Няма и да успеят.

„Периферията“ остава територия за новото ляво, когато и да се появи то, за политически формации, за които социална справедливост и намаляване на неравенството не означава само увеличение на пенсиите и красноречие в ТВ-студиа, за които емиграцията е по-голям проблем от миграцията, а екологичните каузи са важни за прогреса.

БСП защитава политики и принципи, извадени като от антиевропейска хибридна пропаганда - антибежански и хомофобски настроения, яростна русофилия, с която манипулира застарелия си електорат и сантиментите му към „братушките“, и постулати от времената на социалистическото планово стопанство как да се похарчат възможно най-много публични средства. С този наратив няма как да привлече нови избиратели, а само може да втвърди електората, който има на разположение. Плашенето с Истанбулската конвенция и Стратегията за детето го доказват. Антиевропейската реторика взе връх дори в носталгията по социализма - за разлика от лидера на ГЕРБ Борисов, който хвали първия партиен и държавен ръководител, Нинова жали „какво ни отне демокрацията“.

Промяна няма, сменя се само името на лидера

Изглежда, че ръководството на БСП не е в състояние да произведе друг тип говорене - в него липсват хора от реалната икономика (нито пролетариат, нито предприемачи), но изобилстват партийни апаратчици, чието кариерно развитие е преминало в домогване до различни позиции за търговия с власт и влияние. Обикновено те са разделени на две групи - тези, които са на власт на „Позитано“ 20, и тези, които искат властта. Всичко останало е пунта-мара, както обича да казва Борисов. Как иначе да си обясним подкрепата на почетния консул на Русия Георги Гергов, който смята, че газопроводът „Турски поток“ в България може да се строи „с руската държава“, за Сергей Станишев, определян като проевропейски политик? Но преди да бъде принуден да подаде оставка от Изпълнителното бюро на БСП през 2017 г., Гергов бе лобист и на Нинова.

„Може ли да се самоизяждаме отвътре непрестанно и да печелим битки?... В очите на хората сякаш отдавна престанахме да водим битка за идеите си. Водим я помежду си.“ Тези прочувствени фрази са от реч на Станишев през 2014 г., когато подаде оставка след краха на КТБ, проваления кабинет на Орешарски, 13 години начело на партията и поредица от загубени избори. Но и преди, и след тази реч промяна в БСП няма. Освен името на лидера.

Настоящият, който е в оставка, отново декларира желание да поведе партията. Преди да се наеме с това обаче, нека Нинова да заяви смята ли да ревизира решението за влизане на България в еврозоната, взето на предишен конгрес на социалистите. При представянето на „Визия за България“ преди година тя заяви по този повод: „Моля Сергей да не се сърди, защото този доклад беше негов на Конгреса, ние споделяме това, но нека да помислим”. Към момента не е публично известно какво е помислено.

Няма какво повече да губи 

В края на юли се очаква България да  получи покана да се присъедини към Европейския валутен механизъм (ERM II), по-известен като „чакалнята за еврото“. Мнозинството български граждани и бизнесът подкрепят приемането на еврото - цел, която произтича от членството в ЕС и договора за присъединяване. Ако „Позитано“ 20 е против, добре е да изясни същинските причини за това и не стоят ли чужди интереси зад това разграничаване.

Резултатът след ожесточените вътрешнопартийни битки ще се види на местните избори наесен. Само че на тях БСП няма какво повече да губи от вече загубеното - без нито един областен град. И тогава ли ще се иска оставката на лидера? Ами ако отново е Корнелия Нинова?