Защо България проспа британския референдум

Два дни преди провеждането на референдума във Великобритания, в България беше публикувано социологическо проучване за отношението на гражданите към това събитие. Оказа се, че две трети от българите не виждат абсолютно никаква връзка между британския референдум и тяхния живот, какъвто и да е резултатът. На фона на тези 67%, които са напълно убедени, че утрешният им ден няма никаква връзка с гласуването на Острова, още повече се откроиха онези едва 11% българи, които все пак виждат някаква връзка, според данните на „Галъп интернешънъл“.

Тези числа могат да бъдат изненада само за някого, който отдавна не живее в България, отдавна не обръща внимание на думите на български политици и отдавна не потребява български медии. В България късогледството бива изоставяно твърде рядко и то само по принуда. Когато бежанската вълна беше в пика си, и политици, и медии обръщаха повече внимание на думите на Меркел например. А когато вълната спря, хоризонтът отново се върна към обичайната си дължина. Късата.

А иначе България е проевропейска страна

Тази среда лесно може да доведе до заблудата, че в България живеят хора, които са отрицателно настроени към Европа, не намират нищо добро в членството в Европейския съюз и не свързват по никакъв начин живота си с тази общност. Но всъщност е обратното: българите са сред най-големите привърженици на ЕС. Ако днес трябваше да гласуват за членството на България в Съюза, над две трети от избирателите щяха да напишат „Да“. По същество това е същото питане като това във Великобритания. Изследване на Институт „Отворено общество“, публикувано в деня на британския референдум, показа резултат от 57% „за“ срещу 23% „не“. Като се изключат близо 20-те процента хора без мнение, тоест - най-вероятно негласуващи, резултатът от подобен референдум в България би трябвало да бъде 70:30 в полза на ЕС. И въпреки тези настроения, хората не се интересуват от референдума, който изправи на нокти цяла Европа.

Връзката между референдум като този във Великобритания и бъдещето на общия пазар, свободното пътуване, търговията, възможностите за образование и прочие е пряка. И когато българите не се вълнуват от събития като британското допитване, това може да доведе до втора заблуда - че не оценяват какво получава всеки един от членството в Европейския съюз. Но и това не е така. Също по данни на „Отворено общество“ 52,4% от българите оценяват като най-важно предимство на ЕС шансовете за повече и по-добра работа, 47,6% държат на възможността да пътуват свободно в чужбина, а 37,6% виждат положителната разлика между възможностите за образование сега и преди. Тоест, мнозинството от хората са достатъчно прагматични, за да знаят какво им дава Европейският съюз. И затова е логично да бъдат внимателни, когато част от тези постижения са изложени на опасност.

Защо тогава не ни интересува?

Когато преди половин година британският премиер Дейвид Камерън беше на посещение в България, българската публика не научи целта на посещението му. Разбира се, всички чуха българския премиер Бойко Борисов да се хвали как „три папи са ме галили по главата“, а после чуха и как Камерън похвали България за охраната на границата. За публиката остана неизвестно, че страната ни бе една от спирките в обиколката на британския премиер, която имаше за цел да събере подкрепа за идеите на Лондон за реформи в ЕС.

Изолацията от европейския дневен ред е видима линия на българското управление. В последната година широка коалиция от представители на всички власти убеждаваше българите колко е важно да усвоим парите на Европейския съюз, но да не допускаме натиск за реформи. Съдебна например. Изгодно е Европа да остане само в рамките на фондовете. Върховенството на закона, свободата на словото и културата на диалога също са Европа, но на статуквото в България точно тази Европа не му трябва. Затова не говори за нея. А когато политиците не говорят за Европа отвъд парите в брой, тогава и повечето медии нямат стимул да занимават публиката си с нещо различно от лични драми и тридневни скандали. Референдумът във Великобритания присъстваше в новините, но дискусия нямаше. Нямаше и дебати защо това гласуване е толкова важно, какво може да последва за България, какви са бъдещите полезни ходове за страната ни... На този фон е цяло чудо, че цели 11% все пак видяха връзка между живота си и гласуването на Острова.