Защо все повече българи загърбват града

Противно на твърденията от последните години, че българското село запада и дори е на път да изчезне напълно, Асоциацията на българските села публикува данни, според които през последната година почти 34 хиляди българи са предпочели да заживеят далеч от градовете. Впечатляващото е, че над половината от тези вътрешни мигранти са в активна трудова възраст, останалите са наскоро пенсионирали се хора.

Официалната статистика потвърждава тази тенденция - през 2014 година относителният дял на преселилите се от градовете в селата е бил с над 26 на сто по-голям, отколкото в направлението „село-град“. Според дани на НСИ, днес в селата живеят малко под 2 милиона души - или 27 на сто от българското население, а от общо 5 000 села в страната 564 са без население или с едноцифрен брой жители.

Къде е по-хубаво?

Социалният антрополог Харалан Александров обяснява тези процеси с „ефекта на махалото“. Според него хората са започнали да осъзнават, че радостите на града са свързани с куп неудобства и че е много по-добре да живееш на село, отколкото в градското гето. „Все по-често в категорията „качество на живот“ хората включват и чистия въздух, природата, естествената храна. А те са много по-достъпни в селата, отколкото в града“, казва изследователят в интервю за Дойче Веле.

Александров е убеден, че хората, напускащи градовете, нямат за цел да се приспособят изцяло към селския начин на живот, след като отдавна вече са загубили своите „земеделски инстинкти”. По-скоро това са хора, които се чувстват неуютно в пренаселения град, а желанието им да живеят на село е свързано може би и с някаква еко-утопия, казва социалният антрополог и дава за пример близкото до София село Желен в Искърското дефиле, където група млади хора са се преселили, за да живеят природосъобразно, в хармония с околната среда и със себе си. „Колкото повече нарастват конфликтите в големите урбанистични общества и колкото по-трудно става постигането на хармония в свят с твърде много неравенства, толкова по-голям става интересът към селото“, посочва изследователят.

Но не е ли парадокс, че все повече хора решават да заживеят на село въпреки тежките проблеми в селските райони на България - битова престъпност, липса на инфраструктура, училища и адекватно медицинско обслужване? Според Харалан Александров, хората, решили да загърбят града, обикновено населяват симпатични места, които имат характеристиките на „Изгубеният рай“ - поемата на Джон Милтън, в която той разказва за библейските Адам и Ева. Някои от тях са прегърнали идеите на толстоизма за живот в хармония с природата. А други, които са живели в чужбина и добре познават напрегнатия живот в големите метрополии, правят съвсем осъзнат избор. „Как ще се справят те, доколко ще оцелеят техните своеобразни общности, предстои да видим“, казва антропологът и предупреждава, че „всяка утопия носи в себе си зародиша на диктатурата и тиранията“.

Бягство от перманентната криза?

Според Харалан Александров, една от възможните причини за бягството от града е перманентната криза в България: „Когато кризата все не свършва, хората първо се мобилизират, надяват се нещо да се промени. Но в крайна сметка нищо не се случва. Липсва организираща идея и нова идеология, която да ги мотивира, да ги устреми към някакво колективно бъдеще като народ. Тогава много удобно се появяват тези уютни селски общности, членовете на които копнеят да се върнат към първоизвора“, посочва изследователят.

В развитите страни границата между града и селото е незабележима. Дали е възможно тази граница да бъде заличена някога и в България? „Да, възможно е това да се случи, но първо предстои да изчезнат още много села. По-отдалечените и най-безперспективните няма да могат да оцелеят“, смята Харалан Александров. Според него населените места, които са разположени по-близо до големите градове, вече се организират и много от тях са придобили нови удобства - не толкова по отношение на инфраструктурата, колкото по отношение на достъпа до услуги и възможности за работа. Именно тези села биха могли да се превърнат един ден в нещо като луксозни предградия.

Назад към селото

„Наскоро минах през ромската махала на Лом и видях, че там вече почти не са останали жители - младите отдавна са в Италия и Испания, срещаш само баби и дядовци”, разказва по-нататък Харалан Александров и добавя: „Изводът е, че и там протичат същите миграционни процеси както навсякъде в България. Част от тези хора ще се върнат, мнозина вероятно ще бъдат променени, ще донесат със себе си различна култура, може би ще се опитат да я приложат. Други вече ще притежават ресурси и средства и ще се опитат да развият предприемачество. Всичко това са процеси, които тепърва ще се проявяват. Едно обаче е сигурно: българското село все повече ще бъде разпознавано като ресурс, а интересът към него ще се засилва”, прогнозира социалният антрополог Харалан Александров.