Защо ВСС избра точно Маринов?

„Минавайте, минавайте“ - подканва ме полицаят на входа, докато алармата заглушава думите му. Тя се задейства, защото ме подозира, че пренасям нещо метално, но полицаят не ѝ обръща внимание и ме пуска да вляза. В следващите три часа Висшият съдебен съвет постъпва досущ като него: сблъска ли се със сигнал за нередност, моментално действа като при зелен светофар.

Кандидатите са трима, всеки от тях иска да оглави варненския Окръжен съд. Представили са концепции, атестации, биографии, отговорили са писмено на въпросите на неправителствени организации. Влизат един по един в залата, а журналистите наблюдават на живо цялото заседание - благодарение на двата монитора в пресцентъра.

Проблемът

Ако в тази образцова процедура изобщо може да се намери някакъв проблем, той със сигурност няма да е в степента на прозрачност. Проблемът е в друго: не е ясно защо се случва това, което се случва. А то е следното: кандидатът, който говори за сериозни проблеми в съдебната власт и предлага да върне доверието в нея, губи и бива унижаван. А кандидатът, който изобщо не споменава дефицитите, заради които България е под мониторинг от страна на ЕС, печели.

Погледнато езиково, тримата кандидати оформят две групи. В първата попадат Марин Маринов и Светлозар Георгиев - съдии, които много често (над 20 пъти) употребяват думата „натовареност“ (на съдиите). Във втората група е съдия Даниела Христова, която най-често използва думите „справедливост“ и „етика“. Изпитната комисия разпределя въпросите по същия езиков принцип - преференциално пита първите двама кандидати за проблема с натовареността на съдиите. Що се отнася до Христова, нея преференциално я питат за справедливостта и етиката. Но не по принцип, а за нейните собствени справедливост и етика.

От гледна точка на вниманието, което беше отделено на тримата кандидати, групите отново са две: в първата попадат пак Маринов и Георгиев, на които бяха отделени по трийсетина минути. Самотният участник в група номер две, съдия Христова, беше обсъждана двойно по-дълго - цял час. Впоследствие се оказа, че интересът на Христова към справедливостта, етиката и европейските стандарти, както и двойно по-дългото изслушване, са довели до най-ниския резултат при гласуването. Тя самата бе окачествена на няколко пъти като „откровена“ или „искрена“, докато останалите двама кандидати бяха наречени „сериозни“.

Странни въпроси

Що се отнася до съдържателната част на конкурса, тя надали би била разбрана от издания като „Шпигел“ и „Фигаро“, например. Първото, а именно „Шпигел”, свързва Варна с групировката ТИМ, а второто пише за града във връзка с убийството на студента Мартин Борилски, прикривано с участието на висши магистрати. Въпреки всичко това единствено Христова призна, че доверието в съдебната система е накърнено, и се ангажира да промени това положение. В отговор беше помолена да изясни защо си изоставя делата и заминава за чужбина. Христова отговори и на този странен въпрос: преди време тя помолила за отпуска, като в молбата си написала, че няма нерешени дела. Отпуската обаче била ползвана по-късно, когато такива дела действително вече се били натрупали. А дисциплинарното наказание ѝ било наложено не защото е заминала, преди да си приключи делата, а защото са сметнали, че е излъгала, че няма нерешени дела.

Христова беше подканена да коментира и един загадъчно формулиран въпрос - дали смята, че е редно съдии да се произнасят по дела на свои колеги. „Аз самата съм страна по две производства“, започна Христова. „Но Вие, разбира се, сте запознати с този случай, нали?“ - попита тя, прекъсвайки мисълта си. „Не, не сме“ - чуха се няколко гласа. Затова съдия Христова разказа подробно един заплетен съдебен случай с нейно участие, който довел до безкрайна поредица съдийски отводи. Минути по-късно, вече в нейно отсъствие, членът на ВСС Димитър Узунов каза, че е „потресен“, „поразен“ и „смаян“ от това, че Христова ги е „занимавала с личните си дела“. А друг член на висшия орган - Галя Георгиева, заяви, че при Христова „всичко е на лични теми“ и че тя щяла да решава лични проблеми, ако оглави съда.

Наследникът на Аракелян

Маринов на свой ред нямаше възможност да се представи като човек, който е взрян в личните си дела - поради простата причина, че никой не му задаваше въпроси, свързани с личните му дела. Въпросите към него бяха от съвсем различен порядък: ще бъде ли обективен, ще плаща ли на участниците в атестационните комисии, какво мисли по въпроса за натовареността.

Маринов ще оглави Окръжния съд във Варна, след като в продължение на два мандата той беше ръководен от г-жа Ванухи Аракелян. В края на втория ѝ мандат вестник „Капитал“ установи, че е взела подозрително изгоден заем от КТБ, след като е прехвърлила сметките на варненския съд от „Уникредит Булбанк“ към КТБ. Тогава Аракелян не отрече фактите, но отрече да има връзка между тях. В началото на тази година тя беше повишена и по този начин оваканти председателския пост в Окръжния съд. Специализираният сайт „Събедни репортажи“ написа тогава, че съдия Маринов е предварително определен да заеме мястото ѝ.