Защо в Русия тази трагедия не стана новина?
За разлика от много други малки промишлени градове в Русия, Воркута е известен на всички. Той обаче е познат не толкова като географско понятие, а най-вече заради историята си. Воркута е една от най-разпознаваемите "марки" на Гулаг: далеч на север, вечна зима, усилен въгледобив, нечовешки условия на труд. Точно така трябва да изглежда и всяка каторга.
Воркута е едно от многото места на действие в "Архипелаг Гулаг". Човек лесно може да си представи в тази книга на Солженицин и следния сюжет: в една от шахтите на Воркута се стига до изтичане на метан и експлозия, взривът убива незабавно четирима души, а други 26 изчезват безследно; спасителната операция продължава 3 дни, след което следва нова експлозия; после началникът на лагера решава, че няма шанс някой да е оцелял и обявява изчезналите за мъртви.
Сякаш живеем в 1946
Тази ужасна система, в която човешкият живот не струва нищо, би била изключително подходящ сюжет за Солженицин. Описвайки го, вероятно той би припомнил и трагедията на миньорите в Чили, които бяха спасени след 69 дни живот под земята. Възможно е да прекалявам малко с използването на условното наклонение. Но трагедията в мина "Северная" наистина подхожда повече на 1946-та година, отколкото на 2016-та. Защото днес руските медии занимават руснаците най-вече със следните теми: с жената от московското метро, разхождаща се с отрязана детска глава в ръцете, с бившия премиер Михаил Касянов, който беше замерен с торта, с руските самолети над Сирия, с московските магазини и с всичко останало, което средностатистическият руснак може да види на екрана на смартфона си.
На този екран обаче не се появяват нито Воркута, нито мъртвите (или обявените за мъртви) миньори. Няма ги и в заглавните статии на вестниците, нито във водещите телевизионни новини.
Засега виновни няма. Няма да има.
Но не бива да търсим в това някакъв заговор. Надали медиите са получили указания от администрацията на президента да не пускат информации по този случай. Те вероятно сами са взели това решение. Причината е следната: новините от този род не попадат в най-гледаните или най-четените, просто защото те не са нужни никому - нито на властта, нито на обществото, нито на журналистите.
За трагедията във Воркута не могат да бъдат обвинени външните врагове или, както обича да казва Путин, "неприятелите отвън", нито пък внедрената "пета колона" или екстремистите и терористите. Тази трагедия не може да бъде използвана за разгръщането на широка пропагандна кампания, за приемането на нов закон или пакет от закони, даже на става за завеждането на дело за престъпление или за хвърлянето в затвора на някой инженер, отговарящ за безопасността. В крайна сметка тук не става въпрос за летище "Домодедово", а за една най-обикновена въглищна мина във Воркута.
Междувременно инцидентът беше обявен за "природна катастрофа и събитие от минногеоложки характер", т.е. виновни за него няма! А щом като няма виновен, значи не се налага да се говори за това. Изразяването на скръб и без това не е достатъчно атрактивно за медиите. На тях им трябват други кадри. Свити юмруци, закани и кавги са далеч по-интересни за вестниците и телевизиите. За тях обикновената скръб е скучно събитие, което не заслужава да му бъдат отделени повече от 30 секунди в края на новините "Время".
ГУЛАГ в днешна Русия
Представянето на инцидента за "събитие от минногеоложки характер" отговаря само на един от всичките въпроси: защо метанът се е взривил? Но не това е най-важният въпрос, а защо през 2016 година в Русия продължава да се използва инфраструктурата на ГУЛАГ, построена в далечния север за каторжен труд, а не за да помага на местната икономика? Това изобщо не е минногеоложки въпрос, а чисто социален и най-вече политически.
В 21 век в Русия, в най-северните райони на страната, където по-скоро не би трябвало да живеят хора, всеки ден в леденостудените мини се работи - дълго и изтощително. Това обаче е толкова непоносима мисъл за всеки здравомислещ човек, че с право той би обърнал гръб на новините от Воркута. По-добре да се информира за случващото се в Сирия. Или в Украйна...
Олег Кашин е журналист и писател, основател и главен редактор на информационния сайт kashin.guru