Защо в Унгария виреят толкова много измислици
12 декември 2018
ДВ: Заговорническите теории все още не са достатъчно изследвани от науката. Вие как решихте да се посветите на тази тема?
Петер Креко: От много години се занимавам с темата, но по-интензивно се захванах с нея по време на бежанската криза от 2015 година, защото оттогава насам конспиративното говорене започна да играе много важна роля в унгарската политика и стана едно от официалните средства, които използва унгарското правителство. Това показват и резултатите от едно наше проучване: 51 процента от анкетираните са убедени, че американският милиардер от еврейско-унгарски произход Джордж Сорос изпълнява план да наводни Европа с бежанци. Именно това тръби от години и унгарското правителство.
ДВ: През последните три години правителството на Виктор Орбан не щадеше средства и енергия, за да налага и разпространява тази теория. Доколко успешни бяха тези усилия?
Петер Креко: Да, те бяха успешни, защото дори и в средите на опозицията има много хора, които вярват в това. Подобни хора твърдят също, че мюсюлманите имали таен план да превземат Европа и да ни наложат тяхната култура. В това вярват дори и хора, които иначе не гласуват за Орбан.
ДВ: Изненадваха ли Ви с нещо резултатите от допитването?
Петер Креко: Антисемитските конспиративни теории са по-разпространени в Унгария, отколкото смятахме. Това за нас беше изненада. Така например 44 процента от участниците в проучването са съгласни с твърдението, че евреите искат да управляват света. А 49 процента дори вярват, че евреи дърпат конците в международните финансови институции.
ДВ: Какво сочат резултатите от проучването по отношение на антисемитските заговорнически теории?
Петер Креко: Можем да сравним унгарския антисемитизъм в момента с куче, което яростно лае, но обикновено не хапе. В страната почти няма нападения или други актове на насилие на антисемитска основа. Но все пак искам да подчертая един аспект от изследването: настроенията против мюсюлманите и против Сорос водят и до засилване на антисемитизма в Унгария. Категорично установихме, че двете неща са свързани. С други думи: започне ли една заговорническа теория да се разпространява, това повлича след себе си и други неочаквани измислици, които използват езика на омразата.
ДВ: Казвате, че сегашната ситуация с медиите и разпространяването на заговорнически теории по официалните канали може да направи така, че все повече хора да вярват в тях. Съществуват ли и други фактори?
Петер Креко: Да, за това много допринася и поляризацията в унгарското общество. Тя се засилва не само в Унгария, а засяга цяла Европа. Става въпрос за един управленски стил в политиката, който представя определени конфликти като борба на живот и смърт. В такава атмосфера дори и най-радикалното твърдение за политическия противник изглежда правдоподобно. Най-лесно този стил си пробива път в една "нелиберална" политическа система, каквато имаме днес в Унгария. Но това не е някакъв чисто унгарски феномен, а световен. Един пример: половината от привържениците на републиканците в САЩ вярват, че Хилари Клинтън ръководела педофилска мрежа.
ДВ: Тоест, по отношение на заговорническите теории, Унгария не представлява някакво изключение в Европа или в западния свят?
Петер Креко: Не, говорим за всеобщ феномен. Вярно е, че Унгария изпъква сред останалите, но в световен мащаб все повече хора вярват в разни заговорнически теории. Това се дължи също и на духа на нашето време - то показва колко малко хора вече вярват на международните институции и как дълбоките промени в света ги карат да си обясняват много неща именно с тези абсурдни теории. Смятам, че днес можем да говорим за световна криза на доверието.
ДВ: Може ли вярата в заговорнически теории да доведе до прояви на действително насилие?
Петер Креко: Конспирациите могат да представляват опасност най-вече за малцинствата в обществото - което добре знаем от историята. Но те могат да създават и други обществени настроения - да припомня например глупостите, които се изговарят за ваксините и свързаното с това нежелание у някои родители да имунизират децата си. В случая не става въпрос за някакви безобидни глупави твърдения, а за такива с много сериозни последици. Проблематични са най-вече онези страни, в които заговорническите теории са част от официалната държавна политика - като наример Унгария, Италия или Бразилия. Това може да породи много опасни процеси в тях. Именно там виждаме колко по-лесно е да се налагат такива теории, отколкото да се опровергават.
*Петер Креко е един от водещите експерти в Европа по темата за заговорническите теории, защитил е и дисертация на тази тема. От 2011 г. ръководи дейността на Политическия изследователски институт Political Capital.