Защо ЕС не бива да слага край на преговорите с Турция

Дойче Веле: На европейската среща на върха в Брюксел държавните и правителствени шефове сигнализираха, че не желаят да скъсат отношенията си с Турция. Присъединителната опция трябва да остане. Как оценявате позицията на ЕС спрямо Турция?

Александра Щиглмайер: По отношение на Турция страните от ЕС са на различно мнение. Трудно е да се намери консенсус. Според Ангела Меркел, Европейският съвет е решил да настоява за съкращаване на предприсъединителните помощи. Икономически това няма да има кой знае какво значение. Това би било по-скоро сигнал, че ЕС е недоволен от Турция. А иначе подобно съкращаване няма да засегне Анкара особено, тъй като тя не зависи от тези помощи. Това по-скоро може да послужи на Ердоган като оправдание за вербалните му атаки срещу ЕС. Но тази стъпка едва ли ще промени нещо в политиката на страната. И все пак: това е важен сигнал. 

Дойче Веле: Дали при определени обстоятелства този сигнал ще бъде последван и от допълнителни санкции?

Александра Щиглмайер: С налагането на икономически санкции ЕС би навредил на самия себе си, на европейските фирми и на турското население. Разбира се, и присъединителните преговори биха могли да бъдат прекъснати. Но това би било грешка, която трудно може да се поправи. Междувременно Кипър зае остра позиция срещу Турция. Това няма да се промени, докато конфликтът там не бъде решен. А това означава, че и след няколко години, когато Турция отново би станала демократична и реформираща се държава, Кипър пак би бил против възобновяване на преговорите. Ако преговорите бъдат прекъснати сега, те ще останат прекъснати и през следващите десет-двайсет години. Именно от това се опасяват много страни от ЕС.

Дойче Веле: Защо?

Александра Щиглмайер: По много причини. Налице е договорът с Турция за бежанците, благодарение на който през Турция в ЕС се прехвърлят по-малко бежанци. Освен това Турция е петият най-важен търговски партньор на ЕС - и ЕС е най-важният търговски партньор на Турция. От ЕС идват над 50% - а допреди няколко години, когато отношенията бяха по-добри, и до 70% - от чуждите инвестиции в Турция. Трябва да добавим също, че в ЕС живеят много турци. Освен това Турция е важен партньор в борбата срещу тероризма, значителна е и ролята ѝ в облсттта на отбраната и сигурността. Страните от ЕС не искат да залагат на карта всичко това. И се надяват, че Турция един ден - може би при едно друго правителство - ще се върне към курса на сближаване с ЕС.

Дойче Веле: Разполага ли ЕС с възможности за упражняване на натиск върху Турция?

Александра Щиглмайер: Засега Съюзът не разполага с много опции. Той не може да направи повече от това да си сътрудничи с Турция в области, където това е възможно, където - както при договора за бежанците - не възникват проблеми. Важно е също да се разшири митническият съюз, което ще доведе до увеличаване на търговския обмен между Турция и ЕС. Германия в момента обаче е против.

Дойче Веле: За Германия централна тема в отношението към Турция е въпросът с бежанците. Турция вече почти не пропуска бежанци през Средиземно море. Каква роля играе тази тема за другите държави от ЕС?

Александра Щиглмайер: Темата е важна за целия ЕС. Германия пое наистина повечето от бежанците, дошли по маршрута през Средиземно море, но много от тях се отправиха и към Швеция, Дания, Холандия, Австрия. Хората се придвижваха през Гърция, Западните Балкани, Австрия, Словения. Навремето България остана малко по-встрани, но въпреки това се опасява от нова бежанска вълна. Естествено и другите страни от ЕС искат да се покажат солидарни. Сега въпросът е в това да се осигурят отново три милиарда евро за бежанците в Турция, защото предоставянето на тези средства беше част от споразумението. Според него, Турция трябва да получи два пъти по три милиарда евро. Надявам се тези средства да бъдат осигурени, защото те отиват най-вече за бежанците в Турция и за подобряване на тяхната ситуация. В момента например още стотици хиляди сирийски деца могат да ходят на училище - преди две години това още не беше възможно. Ето защо трябва да продължим да сме солидарни с Турция, която понастоящем се грижи за милиони сирийски бежанци.

Дойче Веле: Да се върнем пак на темата за санкциите. Ако ЕС се въздържи да наложи сега санкции, няма ли да означава това, че в крайна сметка Ердоган е успял да наложи грубия си курс?

Александра Щиглмайер: Засега се обсъждат предприсъединителните помощи. Те биха могли не само да се съкратят, а и да бъдат пренасочени в полза на гражданското общество. Независими медийни организации биха могли например да получат повече пари. Могат да се въведат и визови облекчения за бизнесмени, студенти, правозащитници. Така ЕС ще покаже ясно на чия страна е. Преките санкции биха били контрапродуктивни. Освен това много турци желаят връщане към демокрацията и към проевропейския курс - много повече от онези, които се осмеляват да го заявят на глас. В този смисъл европейските надежди за такова развитие са основателни. Вярно е, че в момента много турски граждани изпитват значителен страх - заради продължаващите "чистки". Но аз вярвам, че при едно ново управление Турция лесно ще се върне отново към верния път.

Александра Щиглмайер е съосновател на Европейската инициатива за стабилност (ESI). Работи главно по теми, свързани с Балканите, Турция и Азербайджан.