Защо е хубаво, че не знаят много за България

Александър Андреев разговаря с проф. Франц-Лотар Алтман в рамките на голямата конференция "България - 10 години в ЕС и в навечерието на своето европредседателство", която се проведе в Берлин.

ДВ: Какво очаквате от българското европредседателство?

Франц-Лотар Алтман: През първото полугодие на следващата година, по време на своето европредседателство, България очевидно ще се представи като страна, която все пак е постигнала напредък. Независимо от факта, че последният доклад на комисията беше добър, макар и не съвсем. Лично аз се надявам, че по време на председателството си България ще се покаже като страна, която вече здраво е стъпила в ЕС. На конференцията в Берлин силно впечатление ми направи дискусията за съдебната власт в България - област, в която все още има доста дефицити. Тези дефицити обаче не са типични само за България, те са присъщи на целия регион. И всички се надяваме, че тъкмо с помощта на ЕС нещата ще се променят.

ДВ: Вие преподавате в университета в Букурещ и добре познавате Румъния. Можете ли да направите сравнение между двете страни, като имате предвид и последните доклади на Еврокомисията по Механизма за сътрудничество и наблюдение?

Франц-Лотар Алтман: Интересно е да се сравнят двете страни в хода на последните години. Ние, в старите еврочленки, открай време ги разглеждаме като някакъв вид близнаци. В това има известно основание, защото двете страни имат сходни проблеми. След приемането Румъния първоначално дръпна, сега обаче критиката от Брюксел е по-остра срещу Румъния, отколкото срещу България. Лично аз не съм сигурен дали в момента това е основателно. Защото в борбата срещу корупцията, например, Румъния създаде специалната антикорупционна служба DNA и доказа, че се ангажира много сериозно с този най-съществен проблем. А в България този процес върви по-бавно. Сходно е положението и в икономиката. Прегледах данните за последните девет месеца и установих, че в Румъния ръстът на БВП е 8%. Тоест, и по този показател Румъния се развива по-добре и по-бързо от България. Веднага трябва обаче да отбележа, че през последните месеци и българската икономика работи на все по-високи обороти.

ДВ: Както казахте, в Западна Европа, и в частност в Германия, между двете страни не се прави особена разлика. А какъв е имиджът им? През последните години като че ли най-много се говори за трудовата миграция и за така наречената "миграция по бедност"…

Франц-Лотар Алтман: За съжаление, тук интересът и информираността за тези две страни е на ниско равнище. Това е тъжно, но пък си има и своя положителна страна, защото означава, че с тези две страни очевидно няма някакви големи проблеми. Отрицателните възприятия са свързани главно с миналото, но също така с високите равнища на корупция, а в случая с България – и на организираната престъпност. Да, миграцията също е проблем. Тук все се говори за "българите" и "румънците", докато - особено в случая с Румъния - става дума най-вече за представители на ромското малцинство. От друга страна хората, които идват от тези страни, се интегрират относително добре. Често пъти те пристигат в Германия с добро образование, което много улеснява интеграцията им - за разлика от общия случай, който наблюдаваме в момента с бежанците.