Защо забравиха Източна Европа?

Улисан в стремежа за спасяване на Гърция, Испания, Италия и Португалия, ЕС забрави посткомунистическите страни от Източна и Югоизточна Европа. Изравняването на жизнените стандарти между западните и източноевропейските страни изостава драматично, социалните системи и трудовите пазари се нуждаят от модернизиране. В своя социален доклад Еврокомисията сухо отбелязва, че "след пет години на икономическа криза бедността и рисковете за маргинализиране на страните от Източна и Югоизточна Европа са нараснали значително".

В много от източноевропейските страни-членки на ЕС ситуацията е подобна на тази в Испания и Португалия. Производството спада, безработицата се увеличава скокообразно, доходите намаляват. Икономическите показатели на Хърватия например са се свили през 2011-та с 2 процента. Същото развитие се наблюдава и в Сърбия, а Чехия и Унгария отбелязват свиване на икономиката с повече от 1 процент. Само Полша, Словакия и балтийските държави отбелязват приличен стопански ръст.

Източна Европа има нужда от помощ. Сега!

Перспективите за новата 2013-та не са по-розови. В годините преди финансовата криза страните от бившия Източен блок имаха прираст, който беше средно с 3-4% по-висок от този на останалите европейски държави. Днес той се е сринал до 1,5 процента. "При тази скорост на икономически упадък ще са необходими повече от 50 години, докато доходите на източноевропейците застигнат тези на хората в държавите от еврозоната", прогнозира шефът на австрийската Централна банка Евалд Новотни.

Германската икономика със загриженост следи развитието в Източна и Югоизточна Европа. Регионът е от особено значение като място за производство и продажби. Председателят на Източната комисия на германската икономика Екхард Кордес предупреждава, че Европа не бива да изоставя източноевропейците. Пред вестник "Ханделсблат" той апелира за повече инвестиции в страни като Хърватия, Сърбия, България и Румъния, които се нуждаят от чужд капитал, но и предлагат добри шансове за печалби.

Жертви на чужда криза

Голяма част от проблемите на Югоизточна Европа, включително увеличаването на безработицата, са до голяма степен "внос" от еврозоната. Фирмите от Югоизточна Европа търгуват предимно с разтърсваните от рецесия западноевропейски икономики и усещат на свой гръб последиците от намаляващото търсене, без да могат да противодействат на това развитие.

В последния си доклад Световната банка дори предупреждава, че в Югоизточна Европа се повишава опасността от социални размирици. "Хората на Балканите са закалени в различните кризи, които са преживяли, но сегашното им мълчание може би е само затишие пред буря", казва Димитър Бечев от Европейския съвет за външна политика.

Как югоизточноевропейците да противодействат на това развитие? Експертите имат няколко предложения. Държавите от региона биха могли да подобрят рамковите условия за бизнеса, да водят по-последователна борба срещу корупцията и непрозрачните бюрократични структури, да се погрижат за инфраструктурата и да вложат повече пари в обучението на квалифицирани кадри.

Освен това е полезно да се преориентират по-силно към Азия. Там има значителен брой потенциални инвеститори. И сега азиатски капитали текат усилено към Източна Европа. Концерни като Самсунг, КИА или Арселор-Митал строят свръхмодерни фабрики и по този начин увеличават производителността на региона.

АГ, ДПА, ХБ, ТЛ, ТХ, К. Цанев; Редактор: Б. Узунова