Защо китайците не искат повече деца

На семействата в Китай вече ще е разрешено да имат до три деца. "Оптимизирането на контрола над ражданията" има за цел да подобри демографската структура в страната, се казва в решението на Политбюро на Комунистическата партия на Китай, цитирано от агенция Синхуа.

То бе взето само три седмици след като бяха обявени резултатите от последното преброяване на населението. От него става ясно, че само след няколко години населението на най-многочислената страна в света може да започне да се топи.

Да имаш дете в Китай - доста скъпо удоволствие

Китайките раждат средно по 1,3 деца - това ниво всъщност е характерно и за застаряващи индустриални нации като Япония или Италия. Онези двойки в Китай, които сега стават родители, почти без изключение нямат братя и сестри. А тъкмо те се намират в особено трудна ситуация на демографски "сандвич": длъжни са да се грижат за своите родители, но и за собствените си деца.  

През 1979 година Китай въведе строг контрол над раждаемостта, станал известен като "политика на едно дете". През 2015 страната разреши на двойките по две деца, но до очаквания бум от раждания така и не се стигна. Оказа се, че населението въпреки това не нараства. Ето, че сега вече са разрешени и дори желателни по три деца.

Увеличаването на раждаемостта се проваля главно поради един решаващ фактор: липсата на пари. Раждането е безплатно, но отглеждането на деца в Китай никак не е евтино. Огромният скандал с отровно мляко на прах за бебета, избухнал преди години, накърни доверието на родителите и ги накара да търсят и купуват само западни продукти, които са значително по-скъпи. Освен това наемите в големите китайски градове, предлагащи добра инфраструктура и близост до училища, междувременно скочиха неимоверно. А онези, които искат да осигуряват на децата си допълнителни уроци или занимания по музика и спорт, се нуждаят от доста пари.

С помощта на огромни финансови средства Китай в момента се готви да оптимизира своите социалноосигурителни системи. В много случаи обаче държавните инструменти за подпомагане са с ограничен обхват, поради които семействата все пак са тези, които се оказват под натиск. А активните членове на обществото, които работят и плащат отчисления за социално осигуряване, са двойно натоварени - да се осигуряват социално, а вече и да отглеждат още повече деца.

Има и други причини за стагниращата раждаемост. Конфуцианството разглежда семейството като общност от няколко поколения, които живеят заедно под един покрив. В днешен Китай обаче междувременно се появи самоуверена средна класа, която все повече споделя индивидуалистичните концепции за живот. Тя се стреми към повече лична свобода, свободно време и живот без големи ограничения. А родителските задължения се явяват пречка за осъществяването на тези представи за лично развитие.

Бейби-бум няма да има

За да противодейства на тези тенденции, сега Пекин приема цял пакет с мерки: предвидени са данъчни облекчения за семействата, по-добра защита на майките в професионалната сфера, така че отпуските по майчинство да не се превръщат в бариера за кариерно развитие. Предвидено е и изравняване на образователните стандарти и възможности за децата от селото и града. Така Китай се надява да стимулира раждаемостта и да подсигури своето бъдеще.

А как се финансира огромният финансов пакет? Тук Политбюро се губи в общи приказки и препраща към отговорността на местните органи на властта. Комуналната политика в Китай обаче е силно задлъжняла, затова може да се окаже, че новите мерки не са нищо друго освен празна символика. А в леглата на китайците едва ли ще настъпи някаква съществена промяна.