"Защо Маркс e прав"

Удивително е да се види колко много хора в момента се носят по "литературната вълна" на марксизма - сред тях и автори, които поне до момента не са имали политико-философски и мирогледни сходства. Същото е и положението с Тери Игълтън.

В крайна сметка авторът на "Защо Маркс е прав" е професор по английска литература, че и католик. С други думи, не спада непременно към онзи кръг от хора, които са предопределени да възхваляват Маркс. Обяснението на тази загадка дава самият Игълтън, който пише: "Очевидно е, че капиталистическият строй е закъсал, след като дори ние започваме да говорим за трудностите му."

С ирония срещу догматизма

Най-интересното в книгата не е съдържанието - дяволитият британец няма какво ново да предложи. Затова пък формата, в която той "опакова" познатото, може да се нарече впечатляваща. Игълтън владее до съвършенство езиковите средства, както и хладно-хапливия британски хумор. Разсъждавайки над това как би трябвало да изглежда справедливото заплащане в един по-добър свят, Игълтън пише:

"Не би било нелогично хората, които вършат досадна, тежка, мръсна или опасна работа, да получават повече от лекарите или университетските преподаватели, чиято дейност е далеч по-приятна. Но пък защо част от тази мръсна и опасна работа да не бъде поета от бивши членове на английското кралско семейство?"

Тоталното отричане на Маркс роди неговия ренесанс

По-интересен от съдържанието и формата е ефектът, произведен от книжката на Игълтън - фактът, че тя привлече толкова много читатели и толкова голямо медийно внимание. Самият автор казва, че преследва една съвсем елементарна цел - да представи на незапознатата с Маркс публика едно разбираемо въведение в неговата идеология.

Всъщност книгата дори и това не предлага - тя не запознава с трудовете на Маркс. Ако имаше такива претенции, трябваше да съдържа много повече източници, систематика и позоваване на редица по-малко известни аспекти в творчеството на Маркс. Книгата всъщност е нещо като опит за скъсяване на дистанцията между днешните разбирания и мисловния свят на Маркс.

Но на какво всъщност се дължи невероятният й успех? През последните десетилетия политическата неолиберална и икономическата неокласическа идеология явно са били до такава степен успешни и доминиращи, че никой не е дръзнал дори да вярва в нещо друго, освен във вълшебната сила на глобално-дерегулирания капитализъм и произтичащото оттам постоянно увеличаващо се благосъстояние за всички.

Поради това, че и най-минималните съмнения в догмите на пазарните радикалисти бяха изличавани без остатък, хора като Игълтън сега печелят активи, декламирайки азбуката на един "инакомислещ" като Маркс. Успехът на цялата му книжка всъщност произтича от един основен въпрос, формулиран така: Тази книга търси отговор на въпроса "А какво, ако всички многобройни съображения срещу трудовете на Маркс все пак са грешни?".

Марксизмът не е съвършен, но предлага логични обяснения

Книгата всъщност не обяснява в какво Маркс е бил прав. Подходът на Игълтън е друг. Той се опитва да популяризира предположението, че критиците на Маркс може и да не са прави: "Не искам да доказвам, че идеите на Маркс са съвършени, а само да покажа, че са правдоподобни. Затова атакувам десетте най-разпространени възражения срещу тях", заявява авторът.

А критиките в резюме звучат така: Анализът на Маркс е остарял, тъй като  капитализмът днес не е вече онова, което е бил по Марксово време. Теорията може и да е добра, но приложението й на практика е пълна катастрофа. Големият мислител е смятал, че историята ще се развива напълно закономерно. Идеите на Маркс за социално равенство са абсолютно утопични, а представите му за човешката същност са нереалистични.

Той свежда всичко до икономическата страна на нещата. Материализмът му не включва духовните аспекти. От днешна гледна точка неговата класова теория е безнадеждно остаряла. Маркс оправдава насилието. Освен това робува на възхваляването на държавата. А и политическите му разсъждения вече не са интересни, което се потвърждава и от факта, че всичките по-нови социални движения възникват извън марксизма.

Онова, което познаваме, не е Маркс

На подобни критики Игълтън отговаря по следния начин: "Маркс е вярвал пламенно в силата на отделния индивид и е хранил дълбоки съмнения към всякакви абстрактни теории. Той не е вярвал в идеята за съвършеното общество, изпитвал е недоверие към представите за пълно равенство и не е мечтал за бъдеще, в което хората са "редуцирани" единствено до номера на социалната им осигуровка."

"Той не е проповядвал и това, че хората са безпомощна играчка на историята. Противопоставял се е на държавата дори повече от десните консерватори и е очаквал от социализма да засили, а не да отслаби демокрацията", пише Игълтън, стигайки до горчивата си заключителна сентенция: "Има ли изобщо друг философ, който да е бил по-силно изопачаван?".

АГ, ДПА, ДР, РК, Б. Михайлова; Редактор: Б. Узунова