Защо на България не ѝ стигат парите?

Анализ на Ясен Бояджиев:

Дебатите по Бюджет 2016 преминаха под до болка познатото мото: парите не стигат. И в познатото русло: от кого да вземем и на кого да дадем - на майките или на безработните, на първолаците или на пенсионерите, за детски надбавки и ваучери за храна или за заплати в музеите и библиотеките, за наука и образование или за ДАНС и нови самолети. Но колкото и както и да разпределяме и преразпределяме, парите пак не стигат.

Какво да се прави тогава? По принцип възможните отговори на този въпрос са известни. Можем да оптимизираме публичните разходи, като ги пренасочим натам, където ще има по-голяма възвръщаемост, и отрежем излишните и неефективните от тях. Можем да повишим данъците, за да събираме и разпределяме повече. Или можем да намалим данъците и да направим други реформи, така че да стимулираме икономиката и потреблението, в резултат от което пак да получим повече приходи. Години наред спорим кой от тези варианти е по-добър и кой - по-лош, но на практика не правим нищо (или правим много малко) нито за едното, нито за второто, нито за третото.

Четвъртият вариант

Затова пък правим нещо четвърто - взимаме пари на заем, за да харчим повече, отколкото изкарваме.

Началото бе през 2009 година, след като световната финансова и икономическа криза застигна и България и страната влезе в рецесия. До 2012 година бяха натрупани дефицити за общо над 5 милиарда лева, като сметката бе покривана не толкова чрез нови дългове, колкото от натрупания в предишните по-добри времена фискален резерв. Така или иначе през 2012 година бюджетният дефицит бе сведен почти до минимум. Тогавашният (и днешен) премиер с основание се хвалеше, че „имаме един от най-ниските дългове и един от най-ниските дефицити в ЕС”, а България беше сочена като пример за бюджетна дисциплина.

Днес обаче страната е в долната половина на класирането в ЕС по този показател. От 2013 до 2015 година, след края на кризата, без да е в рецесия и при видимо възстановяващ се пазар на труда, България натрупа дефицити за общо над 7 милиарда лева, финансирани с пари на заем. В резултат от което държавният дълг нарасна от 16% на близо 30% от БВП.

Според гласувания закон за бюджета, 2016-та ще е осмата поредна година с бюджетен дефицит - засега „само” от 1,8 милиарда лева или 2% от БВП. Но това не е най-лошата новина в този закон.

Системен провал

Най-лошата новина е, че с текст в преходните и заключителните разпоредби на закона за Бюджет 2016 бе приета актуализация на бюджета за 2015, с която дефицитът се повишава чувствително. Така държавата тази година ще успе да „изяде” не само значителното повишение на приходите в сравнение с предварително заложените, но и допълнително още няколкостотин милиона.

Този „номер” с актуализациите се повтаря трета поредна година. Официално бюджетът непрекъснато се намира в процес на консолидация (свиване на дефицита), на практика обаче се прави точно обратното. Правителствата системно се провалят в официално прокламираното и гласувано в закона намерение за свиване на дефицита и към края на всяка година натоварват данъкоплатците с нови и нови разходи. После тези увеличени разходи се ползват за база на бюджета за следващата година, към която допълнително се прибавя и нов дефицит. След това той пак се „актуализира” нагоре и т.н и т.н..

В средносрочната рамка, заложена в бюджета за 2013, се предвиждаше през 2015 дефицитът да изчезне. Година по-късно за същата година вече прогнозата бе за 1,5% дефицит. В края на краищата с приетата миналата седмица актуализация дефицитът за 2015 година надхвърли 3%.

Според новата средносрочна рамка, 2018-та трябва да е последната (десета поредна) година с дефицит. Дотогава бюджетът пак ще е официално в консолидация - догодина, например, дефицитът трябва да се свие до 2 на сто.

Рискове и "подводни камъни"

Дали обаче това ще стане, е съмнително. Защото, както твърдят редица специалисти, бюджетът почива на някои прекалено оптимистични допускания, като същевременно подценява някои съществени рискове. Тревожните перспективи в световната и европейската икономика, например, могат да „подядат” прогнозирания икономически ръст. Същевременно за неопределено време отново са отложени реформите в редица публични сфери, в които разходите непрекъснато растат. Освен това има и опасни „подводни камъни”. Каквито са например дълговете на държавните енергийни компании, надхвърлящи вече 4,5 милиарда лева.

Съмнението е обаче най-вече заради очерталата се хронична тенденция. Тръгнали сме по пътя на Гърция, казват най-черногледите. Влезли сме в дефицитно-дългова спирала, от която трудно се излиза, твърдят други. Има и по-оптимистична гледна точка - хлъзгане по наклонената плоскост, което трябва да бъде спряно.