Защо не искат да проверят твърденията на Василев?

Какво да правим с прокуратурата? От понеделник насам тя не просто не си гледа работата, но и сама съобщава този факт като нещо съвсем естествено. Говорител на институцията съобщи, че прокурорите няма да проверяват дали има нещо вярно в твърденията на бившия банкер Цветан Василев. Нека припомним: преди няколко дни Василев даде подробно интервю за сайта ktbfiles.com, в което изброи поредица финансови престъпления и нарушения, извършени, според него, с участието или със знанието на водещи политически фигури. Президентът Плевнелиев и бившият министър на правосъдието Христо Иванов призоваха прокуратурата да провери верността на тези твърдения. Но няколко дни по-късно прокуратурата обяви, че не вижда основания да прави подобна проверка. На същото мнение - че няма нужда от проверка - е и министърката на вътрешните работи Румяна Бъчварова.

Ето как изглежда резултатът накратко: двете основни институции, които трябва да разследват нарушения и престъпления, отказват да проверят дали наистина са били извършени някакви злоупотреби.

Потулват? Защо?

Въпросът е защо им е да потулват сигнали за нарушения по тъй шумен начин. Ако толкова искат да прикрият някой извършител, биха могли да образуват проверка и после да кажат, че тя не е довела до нищо. Но вместо това институциите поемат по-големия риск: предварително казват, че няма нищо за проверяване.

Ето една хипотеза за това поведение: органите, които прилагат закона, не са достатъчно доволни от цялата безнаказаност, до която води евентуалното им бездействие. Те биха искали и още нещо: да извадят от самия речник думата “безнаказаност”, заменяйки я с думата “адекватност”. Да превърнат бездействието в легитимно действие и да го впишат в публично оповестен регламент, в правилник за поведението, разлепен по всички дървета в гората.

Има и друга хипотеза, далеч по-банална и съвсем битова: прокуратурата просто не иска да разследва себе си. Нека видим какво казва за нея банкерът Цветан Василев. Първо, че нарушенията в неговата банка не са били “предмет на проверки от прокуратурата”. И второ, че “проверката [на КТБ] от прократурата e целяла само едно - да бъде фалирана банката”.

Смисълът на тези твърдения е следният: прокуратурата е спомогнала за изкуствено предизвикан фалит на КТБ, допринасяйки да се отпишат активи на банката на стойност от над 4 милиарда лева - сума, която превръща този фалит в най-големия в историята на България. Ако това е вярно, би било вярно и друго: че прокурорите, като замесени в този гигантски грабеж, дори и на шега не биха допуснали да се самопроверяват.

Целият скандал идва във време, когато Брюксел активно се интересува именно от онова, което българските прокурори отказват да правят. През тази година обвинението беше обект на проверка от страна на прокурори от Западна Европа. Под “проверка” се има предвид преглед на шест конкретни дела, три от които са посочени от България, а други три - от чуждестранните прокурори. По данни на “Правен свят”, в тази последна тройка дела е включен и случай, свързан с бездействието. Става дума за кражбата на фирма, принадлежала на Константин Мавродийски - германски гражданин от български произход. Действията на съдийката така и не биват разследвани. Въпреки интереса към този случай, демонстриран и от германското посолство, и от Европейската комисия. Докладът от проверката се очаква до края на годината.

"България е малко по-особен случай"

Въреки всичко в целия този сюжет все пак има и нещо окуражително - България не е първата страна, пострадала от държавен чадър над престъпленията. Преди нея в това положение са били страни като САЩ, Италия или Сърбия. И макар никоя от тези държави да не е успяла да изкорени мафията, известно е как всяка от тях е започнала да го прави - с действия на конкретни хора от държавната машина, заработили на своя глава и на собствен риск. В някои случаи като сръбския - с помощ отвън, съчетан с натиск пак отвън.

Британският изследовател на мафията Миша Глени твърди, че България е малко по-особен случай - например защото тук не е имало държава, която мафията да превземе, тъй като държавата от самото начало просто е липсвала. Глени има предвид периода 1989-1996 година, когато, по думите му, държавата е била “в състояние на разпад”, а “застрахователите ВИС и СИК, борците, бандите, както и олигарсите поемат функциите на държавата”. Според него именно тези групировки са започнали да “диктуват кое е законно и кое - не”. Заради този особеност Глени прогнозира, че българската битка срещу мафията ще бъде по-продължителна, отколкото в други страни от Източна Европа - “ще ви отнеме 10-15 години”, каза той в едно интервю за Дойче Веле през 2008 година. Ако е прав, времето на развръзката наближава.