Защо повечето твърдяха, че нямат паспорти?
22 март 2017Само 40% от кандидатите за политическо убежище в Германия представят някакъв документ за самоличност, когато подават молбата си, съобщава Федералната служба за миграцията и бежанците. Как да си обясним този странен факт? Задълбочено журналистическо разследване на Йохен Битнер за седмичника „Ди Цайт” показва, че отговорът никак не е прост.
Бернд Месович от правозащитната организация „Про Азил” обяснява пред изданието, че всъщност има много причини за липсата на документи. Редица държави изобщо не издават задгранични документи на хора с опозиционна нагласа, например. Мъже, които бягат от Еритрея пък, се боят да носят документи по време на бягството си, защото по документите властите могат лесно да ги уличат и да ги изпратят на задължителна военна служба. Бежанците често пъти са принудени от каналджиите по няколко пъти да сменят документите си по време на бягството. Каналджиите им дават фалшиви документи, с които да преминат определена граница, а после отново ги прибират за следващи „клиенти”.
Защо толкова много бежанци и мигранти нямат документи за самоличност?
Германското Външно министерство е изготвило списък на държавите, чиито документи за самоличност не са благонадеждни. Сред тях са и повечето страни, откъдето идват бежанците и мигрантите: Афганистан, Ирак, Еритрея, Сомалия, Нигерия. Освен това нека не забравяме, че в много такива страни издаването на документи изобщо не функционира така, както си го представяме в Европа. Там дори в големи населени места няма паспортна служба, а в Афганистан и в централно-африканските държави няма дори общински служби. Нима при това положение бягащите хора ще тръгнат чак до столицата, за да си вадят документи, при това – в пазарлък с корумпирани чиновници?
Положението е много объркано, казва Улф Кюх, заместник-председател на Съюза на криминалните служители в Германия. Като полицай в Брауншвайг, през 2015 г. Кюх оглави една специална комисия, която се занимава с нарастващата престъпност сред кандидатите за политическо убежище. Той също смята, че трафикантите често пъти насила отнемат документите на своите „клиенти”, независимо дали са бежанци или икономически мигранти. По този начин каналджиите искат да попречат на полицията и службите да събират факти и да си правят изводи за каналите и мрежите, които използват. Освен това паспортите понякога се задържат и като залог за дълговете, които мигрантите имат да изплащат към трафикантите.
Но има и друго. Пред „Ди Цайт” Улф Кюх обяснява: „Нашият опит показва, че повечето бежанци все пак имат документи.” Но хората, идващи най-вече от Косово или от Централна Африка смятат, че шансовете им за политическо убежище ще се влошат, ако признаят пред властите истинския си произход, казва Кюх. Когато обаче трябва да подават молби, за да приберат в Германия и семействата си, мнозина изведнъж отново „си намират” документите. В една книга по темата, издадена от Кюх и неговите колеги от Специалната комисия, се казва още, че много бежанци и мигранти крият документите си, защото ги е страх от репатриране след опасното им бягство. Част от тях освен това се опитват да се регистрират под различни идентичности в няколко бежански центъра едновременно, разчитайки както на по-добри шансове за политическо убежище, така и на повече социални помощи, твърдят специалистите.
Престъпници, маскирани като бежанци?
От всекидневния си опит полицаите са стигнали до едно заключение, на което държат. Да, съществува организирана престъпност, която прониква в Германия, маскирана като „бежанци” без документи с цел обири и взломни кражби, но като численост тази група е „микроскопично малцинство”. Извършителите често пъти идват от Северна Африка или от Кавказ и създават много ядове на полицията, защото са заредени с голяма криминална енергия. „Най-голямата глупост беше да приемем през 2015 година толкова много хора без да ги регистрираме. Престъпниците бързо установиха, че могат да се облажат от тази ситуация и направо нахлуха,” обяснява Кюх. Той и неговите колеги все пак изрично подчертават, че броят на тези хора е минимален, само няколко процента, но въпреки това не бива да се подценява.
Германското правителство вече се опитва да отправи ясно послание към нелегалните мигранти: Нямат шансове онези, които пристигат в страната без валидни причини за политическо убежище. В момента се работи по законопроект, който ще позволи да се анализира информацията от мобилните телефони на хората без документи. Геоданни, снимки, контакти – всичко това помага да се установи произходът на такива хора. Законопроектът може да мине през парламента още в края на този месец. Но и от него не бива да се очакват чудеса. Защото кандидатът за убежище винаги може да заяви, че няма мобилен телефон. Какво тогава? Над този въпрос експертите в Министерството на вътрешните работи все още умуват, казва се в края на статията в „Ди Цайт”.